Еужени Рейли - Двойна сватба

С тези думи Мелиса падна на дивана и заплака неутешимо. Шарлот я прегърна нежно.

— О, мила — тя потупваше момичето по гърба и гледаше към Хауард. — Мисля, че ще бъде най-добре да повикаме доктора отново.

— Нощно гърне! — изрече Миси бързо срещу черния предмет, които чак сега забеляза.

— Смятам, че трябва да отложим сватбата — каза Хауард.

— Разбира се. Как може да искаме момичето да се омъжва за човек, когото не познава? — попита Шарлот.

— О, мисля, че не е толкова страшно това, че не ме познава — отбеляза Джеф.

— Странна работа! — промълви Агнес.

По-късно този следобед Хауард, Шарлот, доктор Карнес, леля Агнес и Джеф разговаряха в салона, докато пиеха кафе, и се опитваха да си обяснят какво се беше случило с тяхната Миси. Докторът току-що я беше прегледал, а Джеф беше откарал майка си вкъщи и беше се върнал.

— Тя не познава никого от нас — продължи Шарлот. — Дори ме помоли много учтиво да я наричам Мелиса.

— Миси никога в живота си не е била учтива — измърмори Агнес.

— Така е. Струва ми се, че сега изглежда по-добре възпитана — каза Шарлот.

— Желанието й да я наричаме Мелиса също е странно — продължи Агнес. — Миси винаги е обичала името си.

— Е, аз го харесвам — защити я Джеф. — Мелиса звучи очарователно старомодно, не мислите ли?

Всички кимнаха.

— Започва да крещи всеки път, когато споменем, че трябва да излезе навън — подчерта Хауард. — Няма да можем да я откараме до болницата в това състояние.

— Наистина — съгласи се доктор Карнес. — Много ме тревожи нейната амнезия. Сигурно е ударила лошо главата си. Има опасност в мозъка й да се е образувал съсирек, затова непременно трябва да се направят специални изследвания.

— Допускате ли и някакви психически промени? — попита Шарлот.

Докторът сви рамене.

— Нужен е рентген. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Джеф, който досега слушаше намръщен, каза.

— Аз не съм съгласен!

— Джеф! — възкликна Шарлот.

Той изгледа решително останалите.

— Няма да позволя да измъчвате по такъв начин Миси… Мелиса.

— Да я измъчваме?

— Очевидно сега тя е доста объркана и уязвима — обясни той. — Няма да разреша на никого да я принуди да излезе от тази къща, докато тя самата не пожелае.

— Това носи голям риск, младежо — възрази докторът.

— Имате ли някакво доказателство за това, че мозъкът й е засегнат? — нападна го Джеф.

— Няма неопровержими доказателства — призна докторът. — Тя беше в безсъзнание за кратко време. Слухът не е увреден, зениците не са уголемени, но само медицински изследвания могат да докажат всичко със сигурност. А и психическото й състояние е твърде нестабилно.

— Това е вярно — прекъсна го Джеф. — Но дали ще й помогнем, ако я принудим да напусне тази къща? Бедното момиче се страхува от всичко. Не знае какво е автомобил, телевизия радио. Дори нас не познава. Когато една от прислужничките включила прахосмукачката, Миси започнала да крещи от страх. Сякаш никога не е живяла в двадесети век.

— Съгласна съм — повиши глас Шарлот. — Когато я уговарях да се облече за болницата, тя ми предложи да нахраня конете. Много учтиво, разбира се.

— А онзи мъж по телевизията, когото настояваше да застрелям — отбеляза Хауард в съзвучие с общото недоумение.

— Като че е в безвъздушно пространство — съгласи се Агнес. — Когато влязох в стаята преди малко да я видя как е, я заварих да удря по стената с ръце. Настояваше, че някакъв беден музикант е затворен зад стената.

— О, скъпа! — възкликна Шарлот.

Докторът слушаше с мрачно изражение.

— В такъв случаи всички сте убедени, че час по-скоро трябва да я откараме в болницата.

— Това само ще я изплаши до смърт — отново наблегна Джеф.

— Мисля, че момчето е право, Едмънд — заключи Хауард. — Ако принудим Мелиса да се подложи на изследвания, ще я докараме до лудост.

— Много добре — съгласи се отегчен докторът, — щом такова е желанието на роднините. Само запомнете, че това е в противоречие с моето предписание.

След неговото излизане останалите четирима се спогледаха с безпокойство.

— Какво ще правим сега? — попита Шарлот.

— Предлагам да оставим Мелиса да се възстанови по естествен път. Нека тя да определи и времето — каза Джеф.

— Значи за теб сега тя е Мелиса? — отбеляза Агнес. — И ти си забелязал, че момичето изглежда напълно друга личност.

Никой от присъстващите нямаше куража да обсъжда какво означава това.

Докато караше обратно към дома си, в главата на Джеф се въртяха мисли и въпроси около жената, която сега познаваше като Мелиса. Чувстваше се така, сякаш чудодейно си беше намерил друга годеница. Миси беше паднала по стълбите, а след обяд се беше събудила като съвършено различна жена — мила, кротка. Говореше тихо и молеше да я наричат Мелиса.