Еужени Рейли - Двойна сватба

— Къде ще ме водите? — простена Мелиса.

Събудила се в друго време, Мелиса ужасена наблюдаваше как „майка“ й се опитваше да й облече някакви странни дрехи. Лелята и мъжете бяха напуснали стаята. Горкото момиче все още беше объркано. Все още беше замаяна от болката в главата си. Навсякъде по тялото я болеше. Душевното й равновесие беше силно разклатено.

— Това са бельото и панталоните ти, мила — уверяваше я нежно майката. — Трябва да се облечеш, за да отидем до болницата да те прегледат.

— Да ме прегледат? Какво е това?

— Ти знаеш. Трябва да те видят на рентген — обясни жената търпеливо.

Мелиса рязко тръсна глава и се намръщи от болката, която и причини това движение.

— Не искам да ме преглеждат.

— Но, мила — отвърна жената, — ти си получила сътресение на мозъка. На главата си имаш цицина.

— Сътресение на мозъка? — гласът на Мелиса потрепери от страх и тя опипа челото си. — Какво е това?

— Нямаме друг избор, дъще. О, как можа да се случи това? — вайкаше се жената, нежно я хвана за ръката и я сложи да седне, като говореше настойчиво: — Трябва да се облечеш, Миси. Всяка минута ще дойде колата на „Бърза помощ“.

— Бърза помощ?

— Тя ще те откара в болницата.

— Но аз не искам да ходя в болница. Дори не знам коя сте вие и къде съм аз! — ридаеше Мелиса.

— Разбирам, че си объркана, мила. Кои не би бил след такова падане? Само запомни, че си вкъщи с майка, татко, леля и скъпия ти годеник Джеф.

— Скъпият ми годеник Джеф? — повтори Мелиса замаяна.

— Да, мила. Трябва да си спомниш, че падна по стълбите точно преди да се омъжиш за него.

— Милостиви боже! Трябваше да се омъжа… — с ужасен глас тя довърши — за него?

Шарлот я потупа по ръката.

— Така, така, скъпа. Сигурна съм, че всичко ще си спомниш. Сега обаче трябва да слизаме. Колата ще дойде всеки момент.

— Не можеш ли да предложиш ядене на кочияша и да дадеш овес на конете? — изкрещя отчаяно Мелиса.

Жената, наречена Шарлот, зяпна изумена.

— Боже, ти си била по-зле, отколкото предполагах! — изправи момичето на крака. — Трябва да се обличаш, скъпа.

Станала на разтрепераните си нозе, Мелиса започна да разглежда дрехата върху себе си. Прекалено тясна, тънка синя рокля, която оставяше ръцете й голи и едва покриваше коленете и.

— Що за облекло е това? — попита тя.

— Това е нощницата ти, мила — жената я погледна съчувствено. — Всъщност нямаш представа колко трудно аз и леля ти Агнес свалихме от тебе онова странно бельо.

— Какво странно бельо?

— Корсет, камизола и онези чудновати панталонки. Това беше най-странното облекло, което сме виждали някога. Трябваше ли наистина да се обличаш в такава старомодна булчинска рокля? Хайде сега, облечи си дрехите.

Очите на Мелиса станаха огромни, когато видя оскъдния тесен сутиен и долните гащета.

— Но аз не мога да ги облека! — възкликна тя. — Те са направо скандални!

— О, скъпа!

Въпреки продължителните объркани протести и молби, накрая Мелиса беше убедена да облече бельото, а след това и чудатите тънки чорапи, които я покриха чак до кръста. Облече изключително неприличната къса рокля и обу най-странните обувки, които беше виждала някога.

Главата й пулсираше от болка, когато новата й майка я поведе надолу по стълбите. Тя все още разглеждаше невероятно странния дебел килим и необичайните тапети, странните плоски лампи, прикрепени към тавана и излъчващи такава приятна светлина.

— Хайде, мила, не е толкова далече — успокояваше я Шарлот.

Жената стискаше здраво Мелиса за ръката, докато я водеше надолу по стълбите. Като погледна към фоайето, девойката съзря доктора, както и новите си татко и леля. Близо до тях стоеше господинът, наречен Джеф, който трябваше да е нейният годеник. Независимо че се страхуваше, когато го видя, някак й олекна. Усмихна му се лъчезарно, той й отговори със същото.

Точно когато двете жени стигнаха долното стъпало, в къщата влязоха двама мъже, облечени в бели престилки. В ръцете си държаха носилка. Докторът стисна Мелиса за ръката и я поведе към двамата.

— Хайде, девойко. Трябва просто да легнеш там долу…

Мелиса обаче се запъна. Очите й се присвиха от страх, обзе я паника. Близо до стълбите стоеше огромен, страховит мъж. Очите му бляскаха със злобно пламъче.

— Помощ! — изкрещя Мелиса. — Това е чудовище!

Отблъсна ръката на доктора и полетя нагоре по стълбите, сякаш спасяваше живота си. Всички я гледаха изумени. След няколко секунди вече беше изчезнала.