Еужени Рейли - Двойна сватба

Лежеше в странно легло. Беше нейната стая и все пак беше съвсем различна. Прозорците бяха на същото място, но пердетата бяха други — от червено кадифе и падаха на тежки вълни. Стените бяха облепени със странни старомодни тапети, килимът — персийски, мебелите — овални и със странни орнаменти като тези, които бе виждала.

А хората? Четирима странници бяха наобиколили леглото й. Косите на двете жени бяха прибрани във висок кок. Бяха облечени в дълги рокли и изглеждаха така, сякаш играеха в представление на „Отнесени от вихъра“. Двамата мъже също бяха облечени в странни костюми. Докато Миси отчаяно се мъчеше да възприеме видяното, единият от мъжете пристъпи напред. С острата си брадичка приличаше на герой от роман. В ръцете си държеше някакъв метален уред.

— Уверявам ви, че младата жена беше изпаднала в нервна криза — заяви той. — Навярно това е причината да загуби равновесие и да падне по стълбите. Ще й пусна малко кръв и организмът й ще се изчисти от отровите.

Очите на Миси се разшириха от ужас. Мъжът извади някакво приспособление, приличащо на зъби, остри като бръснач, и го насочи към ръката й.

— Назад, шарлатанин такъв! — извика тя и размаха юмрук срещу него.

Мъжът инстинктивно се дръпна назад. Двете жени се ужасиха.

— Лавиния — каза по-възрастната, — каква лудост е обзела внучката ми?

— Не се притеснявай, майко — отговори решително жената с име Лавиния. — Дъщеря ми падна лошо по стълбите. Просто за момент си е загубила ума.

— Да се надяваме, че ще го намери скоро — хладно изрече възрастната жена.

Миси само премигваше срещу двете.

— Внучка? Дъщеря? — повтори тя недоверчиво. — Вие двете да не сте случайно смахнати или нещо такова? За какво бърборите и къде, по дяволите.

Всички се вкамениха.

— Лавиния — намръщи се възрастната жена, — внучката ми има вид на обезумяла и говори като създание от улицата. Страхувам се, че падането е засегнало паметта й.

— Със сигурност е засегнало и езика й. За добро, бих казала — Лавиния се усмихваше изненадана.

— Престани, Вини! — нахока я единият от мъжете. — Не досаждай на детето. Вече достатъчно се измъчи.

Бабата се надвеси над Миси, разгледа я внимателно и поклати глава.

— Има нещо подозрително тук. Изглежда променена, някак по-възрастна. Падането явно я е състарило.

Жената, която се казваше Лавиния, махна с ръка.

— О, кои обръща внимание на една-две бръчки повече след такова падане? Не се притеснявай, мамо. Мелиса ще дойде на себе си след ден или два. Не си ли съгласен, Джон?

Мъжът с името Джон пристъпи напред.

— Мелиса, скъпа, аз съм татко ти. Имаше доста лошо преживяване, скъпа!

Миси следеше странния разговор с нарастващо удивление.

— Я недей да лъжеш! — сряза го тя.

— Но… въпросът е дали ни познаваш, скъпа.

— Не, не ви познавам! Но чувам налудничавите ви приказки. Името ми е Миси, глупак такъв.

Четиримата замръзнаха. Започнаха да шушукат помежду си. Накрая мъжът, наречен Джон, се изкашля и каза:

— Спомняш ли си, че падна по стълбите?

— Това си го спомням — наблегна заплашително тя. — Но не мога да си обясня как попаднах в тъмната зона. Защо просто не ме оставите на мира?

Всички си размениха ужасени погледи.

Внезапно вратата се отвори и в стаята влезе най-представителният мъж, когото Миси някога беше виждала. Той се надвеси над нея. В първия момент беше като хипнотизирана от физическата му красота — високо, мускулесто тяло, идеални черти на лицето, дълбоки кафяви очи. Отначало буквално не чу думите му. След това силата на изобличителната му реч стигна до нейното съзнание. Слушаше го занемяла.

— Достатъчно, Мелиса! — изрева той, като размахваше юмрук. — Няма да търпя повече твоите глупости и истерия. Достатъчно е, че посрами цялото си семейство с това нескопосано, превзето падане по стълбите. Направо е неприлично, че се опитваш да се отървеш от сватбата по такъв малодушен начин. Съгласи се на тази игра и сега, по дяволите, ще играеш докрай. Твоят егоизъм накара гостите да чакат прекалено дълго. Престани да мързелуваш, стани от кревата, слез по стълбите и се омъжи за мене!

До този момент Миси мислеше, че е умряла и е попаднала в ада. Сега като че ли срещна самия Сатана.

— Ти да не си луд? Дяволът ще замръзне, преди да се омъжа за такъв конски задник като тебе. Ти, господине, си една мижитурка!

Вълна на шок и ужасно сконфузване премина през стаята. Миси видя жената, която нарече себе си нейна баба, как се строполи като мъртва на пода.