Еужени Рейли - Двойна сватба

Дали не беше подценявал Миси преди? Дали всичките й ценни качества не са били скрити някъде дълбоко в подсъзнанието й и са очаквали да се случи този инцидент — Джеф не беше сигурен, но се чувстваше някак очарован и запленен.

Предишната Миси никога не беше имала нужда от него, а тази имаше. Няколкото минути, прекарани с нея, му бяха достатъчни да почувства колко дълбока беше промяната у нея. Изглеждаше толкова безпомощна, толкова объркана и изплашена. Нещо, което за независимата Миси не беше характерно.

Дали не се беше влюбил? Възможно ли беше сърцето му да не е било съвсем изстинало, въпреки всичко? Почувства, че не може да дочака да я види отново. Искаше да й помогне в този труден за нея период.

За пръв път през изминалите шест дълги самотни години Джеф почувства, че се вълнува.

— Смятам, че сега трябва да отложим сватбата — каза Лавиния.

— Разбира се — добави Джон. — Как може да искаме момичето да се омъжва за човек, когото не познава?

— Може би не трябва да правим голяма трагедия от факта, че не ме познава — отбеляза Фейбиан.

— Така е — подкрепи го бабата.

Фейбиан, Джон и Лавиния, лекарят и баба Монтгомъри седяха в салона и обсъждаха необичайното душевно състояние на Мелиса.

— Постоянно говори несвързани неща — продължи Джон. — Изглежда, не познава никого от нас. Не знае дори коя е тя.

— И този скандален речник, които използва — подчерта докторът. — Какво означават тези лудости като „смахнати“…

— Като че ли е съвършено друга личност — отбеляза бабата. — Не ти ли казах, Лавиния, че дори и външността й е различна?

— Казахте ми, майко — съгласи се Лавиния.

Възрастната жена се наведе към снаха си и продължи с покрусен шепот.

— И това неприлично бельо, което свалихме от нея, когато я съблякохме… Никога не съм виждала такива… толкова тесни и шокиращи. Изхвърлих ги при старите парцали.

Лавиния намръщена галеше възрастната жена по ръката. Джон каза:

— Преди малко, когато се качих при нея да я видя, тя настоя да я наричам Миси. Какво странно име? След това настоя да й дам някакъв предмет. Сигурен съм, че го нарече „телефон“.

— Дали не е казала телеграф? — предположи безпомощно докторът.

— Телеграф в спалнята? Бъди сериозен, Флечър.

— Чух, че е хвърлила нощното гърне по прислужницата — добави баба Монтгомъри. — Казвам ви, че детето се е побъркало.

Внезапно Лавиния се разсмя.

— О, я се стегнете. Разбира се, че момичето е нашата Мелиса. Само че сега притежава характер.

— Бих казала, че това е чудесно. Не си ли съгласен, момчето ми? — обърна се към Фейбиан.

Той й се усмихна.

— Не бих казал, че ми харесва да ме наричат „мижитурка“ или „конски задник“ Даже не знам какво означават тези думи, въпреки че се досещам. Въпреки всичко трябва да призная, че падането даде възможност да видим по-хубавите черти на Мелиса, но съм смаян от нейното объркване и загубата на паметта — обърна се към доктора — какво ще кажете, доктор Флечър?

— Все още съм на мнение, че припадъкът й се дължи на нервна криза. Тя е причинила виенето на свят и падането. Трябва да ви предупредя, че отровите разяждат мозъка й дори и в този момент. Само ако ми разрешите да й пусна кръв…

— О, глупости! — пренебрежително махна с ръка Лавиния. — Никога не съм одобрявала изтезанията, които причиняват пиявиците.

— Тогава, ако с девойката се случи нещо лошо, отговорност ще носите вие — злокобно заключи докторът. — Ако болестта се задълбочи, тя би могла и да умре. Или ще трябва да я изпратите в лудницата — той се изправи, взе черната си чанта и докосна цилиндъра си. — Очаква ме родилка. Желая ви приятен ден.

Зловеща тишина се възцари в стаята след излизането му. Лавиния се наведе към Джон и прошепна:

— Наистина се моля доктор Флечър да не прикрепи своите пиявици към бедното момиче или към майка му. Изглежда, твърдо е решил днес да пусне кръв на някого.

— Какво ще правим с Мелиса? — попита бабата.

— Тя сега е Миси — поправи я Джон.

— Защо трябва да правим нещо? — намеси се Фейбиан. Стисна зъби, после се усмихна. — След като състоянието и е факт, бих предпочел да я оставим такава, каквато е.

— Тя е толкова различна… — измърмори Лавиния.

Никои от присъстващите нямаше куража да коментира що за благословия беше това.

По-късно, когато Фейбиан яздеше към семейната плантация, мислите му бяха насочени към жената, която преди два часа го беше нарекла мижитурка. Почувства се развеселен, дори заинтересуван и запленен.