Еужени Рейли - Двойна сватба

В сърцето си чувстваше, че Мелиса щеше да разбере…

Осъзнала всичко това, тя вече не се колебаеше. Хвръкна стремително надолу по стълбите, за да се свърже с мъжа, когото обичаше.

— Готова ли си, скъпа?

Мелиса кимна трепереща. Стоеше на върха на стълбата, облечена в сватбената си рокля. Беше хванала баща си под ръка. Долу гостите, Джеф и пасторът ги очакваха. Тя чу да се разнасят звуците на сватбения марш. Паника ускори пулса й и усука вътрешностите й.

— Мелиса? — достигна до нея озадаченият глас на баща й.

Кракът й беше готов да извърши премятането. Погледна към баща си. Гледаше я с обич и безпокойство. Обърна очи надолу към Джеф и потъна във влюбения му поглед.

„Сбогом, моя любов — извика сърцето й. — Моля те да ми простиш. Ще те обичам вечно.“

Като преглътна сълзите си, Мелиса пристъпи напред. Беше готова за скока.

В този момент баща и я дръпна почти жестоко, сграбчил здраво ръката й.

— О, не, скъпа моя! — каза твърдо Хауард. — Не можем да допуснем друго падане!

— Но ти не разбираш! — умоляваше го Мелиса с обезумели очи. — Аз трябва да го направя.

Но Хауард само се изсмя и затегна хватката.

— Не бъди глупава. Хайде сега, мила, приготви се да тръгваме.

Мелиса нямаше друг изход и заслиза надолу по стълбите с баща си. Той я държеше толкова здраво, че ако направеше опит да падне, щеше да полети с него. Това, разбира се, беше немислимо.

„Съжалявам. Миси! — мислеше тя виновно. — Толкова съжалявам!“

На най-долното стъпало Мелиса спря и панически се взря в малахитовия овал. Търсеше отговор, от който отчаяно се нуждаеше. Тогава, като в приказка, кръговете започнаха да пулсират и тя видя образите на Миси и Фейбиан. Двамата стояха пред пастора и се гледаха с невероятна любов и преданост.

Погледът и се замъгли от сълзи, но тя вече беше спокойна. Усмихната лъчезарно, хвръкна към мъжа, когото обичаше.

— Защо поиска да останем тук тази вечер? — попита Фейбиан.

Сватбеното тържество беше свършило преди много часове. Господин и госпожа Фонтено лежаха горе в нейното легло. Целуваха се и се милваха. Телата им бяха осветени от слабата светлина на газената лампа.

— О, не знам — прошепна тя, като галеше голите му гърди. — Мисля, че е съвсем нормално тук да прекараме първата си брачна нощ.

— Утре ще се качим на парахода за Ню Орлиънс — прошепна той, като хапеше шията й. — И от там се отправяме за Англия, котенцето ми.

— Където ще изберем нашите машини? — подразни го тя.

Той се изсмя дрезгаво.

— Правилно.

Тя му се усмихна с обич.

— Значи наистина ще ми разрешиш да управлявам фабриката заедно с теб?

— Да — каза той сериозно. — А ти ще отдадеш на мен… и нашите деца… нужното внимание…

Тя милваше гърба му.

— Повярвай ми, ще го направя!

Фейбиан разхлабваше връзките на прозрачната й нощница.

— Господи, толкова съм щастлив, че си моя. Много е приятно, но…

— Да?

Той я изгледа твърдо.

— Имах някакво странно предчувствие, че днес щях да те загубя.

Тя обви ръце около врата му. Гледаше го влюбено.

— Никога няма да ме загубиш, Фейбиан — и натъжена добави: — Знаеш ли, през последните два и половина месеца научих толкова много неща.

— Например? — попита той.

Тя го погледна сериозно.

— Научих, че не трябва да се страхувам от промените в себе си. Научих се да те обичам и да ти имам доверие. Да не се страхувам, че ще ме погълнеш като личност.

Той се усмихна.

— Има само един начин, по който бих искал да те погълна.

— Гледай да не се задавиш!

Той гризна гърдите й.

— Всъщност може никога да не ти разреша да станеш от това легло. Имам намерение да те съблека гола и да целувам всеки сантиметър от прелестното ти тяло.

— Не забравяй, че трябва да забременея — страстно измрънка тя, като докосна твърдината през долнището на пижамата му. — Искам бебе веднага!

— Ще получаваш всяка година по едно — обеща той с чувствено ръмжене.

Тя се засмя.

— А кога ще те събличам гол и ще целувам всеки сантиметър от теб, господин Фонтено?

— Всъщност, госпожо Фонтено, мисля, че снощи го направи — подразни я той. — Обаче не бих имал нищо против да извикам бис.

По-късно, след много чудни представления, Миси седна в леглото, облече пеньоара си и подаде на Фейбиан халата. Когато я погледна въпросително, тя го целуна и каза:

— Ела с мен долу, моя любов. Трябва да ти покажа нещо.

— Защо поиска да останем тук тази вечер, скъпа? — попита Джеф.

Сватбеното тържество беше свършило преди много часове. Господин и госпожа Далтън лежаха горе в нейното легло. Целуваха се и се милваха. Телата им бяха осветени от бледата светлината на нощната лампа.