Еужени Рейли - Двойна сватба

— Кой би повярвал, че ще говориш такива работи?

— Лайза винаги по такъв начин описва своя приятел — отговори тя.

— Кажи ми кога трите кикотещи се кокетки ще се изтърсят заедно с приятелите си?

— Казах на всички, че водното ни парти започва в пет.

— Добре. Значи имаме един час да бъдем сами — повлече я към близката маса и вдигна едно пластмасово шишенце.

— Първо да те намажа с плажно масло.

— Плажно масло?

Той вече внимателно мажеше страните, челото и носа й.

— Това ще те предпази от изгаряния, мила. Трябва да се грижа за възхитителната ти кожа, защото утре вечер съм решил да те раздробя на парчета и да те изгълтам.

Тя се кикотеше. Беше й приятно да усеща ръцете му, докато нанасяше лосиона върху шията, раменете и останалата част от тялото й.

Той затвори шишенцето и го остави настрани.

— Сега трябва да направим воден тест на тези бикини…

— Но, Джефри, трябва да приготвя храната за партито — протестира тя. — Разбираш ли, майка и аз дадохме почивен ден на госпожа Джаксън и на дъщеря й. Утре, на празненството, ще бъдат много заети.

Но Джеф сякаш не я чу и настоятелно я повлече към басейна.

— Винаги си толкова внимателна!

— Но аз не знам да плувам!

— Тогава ще зависиш от моята милост.

Двамата се смееха, докато слизаха по стълбите откъм плиткия край. Водата беше хладка и приятно погали кожата на Мелиса. Тя влюбено разглеждаше мускулестото тяло на Джеф. Морскосиният бански костюм му отиваше много. Джеф алчно гледаше прелестните й форми, които бикините правеха още по-съблазнителни.

Когато бяха до кръста във водата, той я прегърна.

— Мислиш ли за утрешния ден, любима?

Тя отбягна погледа му.

— О, да.

— Аз не мога да мисля за нищо друго — каза той прочувствено. — Не мога да дочакам нашия меден месец. Мелиса, толкова искам да преживеем заедно остатъка от дните си!

Тя прокара пръсти през водата и мълчаливо кимна. Страхуваше се, че гласът й ще я издаде.

— Харесва ли ти тук? — попита нежно той.

— Тук? — усмихна се тя.

Ръката му леко масажираше гърба й.

— Тук, в басейна, разбира се. Но също и в двадесети век.

Тя не се поколеба какво да отговори, но очите й бяха тъжни.

— О, да. Тук е хубаво. Отначало беше страшно, но сега ми се струва, че принадлежа на този век.

— Това е, защото принадлежиш на мен — каза той трескаво. — На толкова много неща искам да те науча — да плуваш, да танцуваш каубойски танци…

— Каубойски танци? — прекъсна го твърде озадачена.

— Разбира се. Искам още толкова неща! Заедно да пътуваме със самолет, да се научиш да караш кола, ти да харчиш парите ми…

— Сега вече ме дразниш, Джефри.

— Така ли? — като се наслаждаваше на копринената й коса, той добави: — Ти не разбираш колко много си се променила, откакто си тук.

Тя бързо го изгледа.

— Как съм се променила?

— Сякаш си разцъфтяла, любов моя. Когато за първи път се появи, ти беше една объркана, ужасена млада жена. Сега се превърна в личност със собствено мнение. Стана уверена и смела. Готова си да приемеш двадесетото столетие с всичките му предизвикателства.

Тя прехапа устни. Чувстваше, че ще се разплаче. Не беше ли направила сама наскоро тези изводи?

— Какво говориш, Джеф?

— Казвам, че ще извършиш грях, ако отново се превърнеш в онова, което си била.

— Защо… Защо бих го направила?

Той страстно я притисна до себе си.

— Не ми отнемай любовта… живота ми… като ме напуснеш, Мелиса! — прошепна той затрогващо. — Мога да се опитам да те задържа тук, но решението трябва да бъде твое.

Сълзи бликнаха от очите й. Погледът й говореше за дълбоките чувства, които я измъчваха.

— Обичам те, Джефри. Моля те никога да не забравяш това.

Очите му странно проблеснаха.

— Знам това, любима. Аз също те обичам.

Мелиса се сгуши в Джеф. С цялото си сърце желаеше да го успокои. Не искаше да го залъгва с думи, а да му предложи любовта, която щеше да гори в нейното сърце през целия й живот. Повдигна се на пръсти и го целуна с цялата тази любов. Отчаяно се надяваше споменът от нейната целувка никога да не избледнее в съзнанието му.

Късно тази нощ Миси стоеше в стаята си, облечена в нощница. Решеше косата си, когато чу трополене зад вратата на балкона. Когато се обърна с разширени очи, вратата рязко се отвори и влезе Фейбиан, облечен с бяла риза и тъмни панталони. В ръцете си държеше букет цветя.

— Фейбиан! — възкликна тя, като остави четката си за коса. — Как се озова тук?

Той се поклони усмихнат.