Еужени Рейли - Двойна сватба

— Покатерих се по дървото до твоята веранда, любов моя.

— Но… защо?

Той се приближи до нея и й поднесе цветята.

— Предлагам мир.

Дълбоко трогната, Миси взе букета. Вдъхна аромата на красиво подредените рози и нежно ги остави на тоалетката.

— Благодаря — смутена прошепна тя. — Много са хубави.

За момент двамата се гледаха неловко. Той пристъпваше от крак на крак.

— Миси, искам да ти се извиня за днес…

— Искаш да ми се извиниш? — повтори тя невярваща.

Той кимна.

— Пийнахме заедно с Чарлз, Брент и Джереми тази вечер. Най-страшното е…

— Да?

Той се усмихна глуповато.

— Добре. С изключение на Джереми, който е безнадежден формалист, всички ние се съгласихме, че повече харесваме жените си такива. След като се промениха.

— Вие… сте съгласни? — изпъшка тя.

Той кимна енергично.

— Сега животът на всички е по-свободен и интересен. Само понякога вашият дух, съчетан с нашата решителност, ни противопоставя един на друг. Всички имаме нужда да намерим обща почва, за да постигнем компромис — той пристъпи по-близо. Докосна раменете й. — Какво място предполагаш, че е подходящо за нас?

— Аз… Аз не знам — смотолеви тя.

— Може ли да опитаме? — попита той. Очите му издаваха онова, което ставаше в душата му.

Погледът й внезапно се отклони.

— Е, аз предлагам…

— Мисля, че знам подходящо място за нас, откъдето да започнем — добави дрезгаво той и се надвеси сладострастно над нея.

— Фейбиан, не! — извика тя. Опита се с ръка да го отблъсне. — Колкото и да харесвам това, което правим, не може всичките проблеми да се решават в леглото.

Непоколебим, той погали ръката й и започна да целува всеки пръст.

— Не съм казал такова нещо, но позволи ми да те обладая и след това ще поговорим.

Зашеметиха я паника и страст едновременно.

— Аз… Аз не мога.

Сега той беше озадачен и наранен.

— Но защо?

„Защото не мога да те напусна с твоето дете под сърцето си!“ — думите, които не можеше да му каже, я задушиха.

— Да не би да се страхуваш, че родителите ти може да ни сварят? — попита той.

Тя поклати глава измъчено.

— Не, не е това. Аз просто… не мога да се любя с теб отново.

— Не можеш да се любиш с мен отново? Не може да бъде! — извика той.

Тя кършеше ръце.

— Искам да кажа… докато се оженим. Това е някакво суеверие, разбираш ли? — и довърши с прекършен глас: — Искам да направя утрешната нощ много специална.

— А, разбирам — съгласи се той. — Знаеш ли, звучи много приятно, ангел мои — продължаваше да я гледа със страстен копнеж.

— По дяволите, Фейбиан. Моля те да не ме гледаш така!

Стояха и се взираха един в друг. Желанието сякаш щеше да възпламени въздуха между тях. Миси се любуваше на мъжа, когото страстно обичаше. Поглъщаше всяка черта на лицето му, всеки контур на магнетичното му тяло, потъваше в излъчващите светлина дълбини на тъмните му очи. След като осъзна, че може би никога нямаше да го види след утрешния ден, че нямаше да се наслаждава на сладкото му любене, тя внезапно разбра какво трябва да направи, какво копнееше да направи.

— Но аз мога да направя друго за теб — прошепна тя.

— Така ли?

Със сълзи в очите, тя каза:

— Фейбиан, независимо от това, какво ще се случи, моля те, никога не забравяй, че те обичам!

— Аз също те обичам, любима — каза той, въпреки че изражението му беше объркано.

Тя коленичи пред него и започна да разкопчава панталоните му.

— Миси, какво правиш?

Преди да загуби кураж, тя го пое в устата си.

Фейбиан усети как бързо се възбужда, но беше изключително смаян.

— Жено, къде, за бога, си научила да…

— Не съм! Повярвай ми, Фейбиан! Това е нещо, което е позволено между нас двамата — погледна нагоре към него подозрително и приключи: — Най-малкото, надявам се.

— О, да! — увери я той с дрезгав, треперещ глас. — Аз никога…

Останалата част от думите му се загуби в звуци на мъчителен екстаз.

В утрото на своята сватба Мелиса седеше пред огледалото и се гримираше. Сърцето и беше разбито, защото днес щеше да напусне Джеф и родителите си, но това беше най-благородното нещо, което можеше да направи. Трябваше да се раздели не само с тримата обични хора, но и с новата си същност. Като гледаше хубавия пръстен, подарен й от Джеф, тя с болка мислеше, че той никога нямаше да постави на пръста й сватбен пръстен. Колко ли щеше да страда Джеф, когато открие, че я е загубил. Молеше се да събере сили и да издържи предстоящото изпитание.