Еужени Рейли - Двойна сватба

— Мелиса, скъпа, може ли да вляза?

Чула гласа на майка си, Мелиса извика:

— Разбира се, майко.

Шарлот влезе облечена в красива, бледолилава копринена рокля. Усмихваше се и носеше огромен букет от жълти рози.

— Виж какво току-що изпрати Джеф за теб — каза весело тя. — Нали са прекрасни, мила?

Мелиса погледна цветята и избухна в сълзи.

— Хубава работа, скъпа — смая се Шарлот. Остави цветята и потупа дъщеря си по рамото. — Знам, че си много развълнувана, но трябва да се владееш.

Миси седеше до тоалетката, подсмърчаше и оправяше косата си. Мразеше мисълта, че трябва да напусне Фейбиан и новите си родители, макар да знаеше, че това е единственото разрешение за нея като личност. Разбира се, Фейбиан се държеше много мило, много отстъпчиво, когато беше дошъл в стаята й миналата нощ. Но споменът за егоистичното му поведение вчера на конното състезание все още я гнетеше. Той можеше, когато поиска, да бъде сговорчив, но тя знаеше, че все още не се е променил. Щеше ли някога да я уважава като личност?

Въпреки това, можеше ли да зареже него и другите завинаги? Отново я прониза безпокойство, като си помисли за идващата война и епидемиите. Щяха ли родителите й да се преместят на запад, както ги беше помолила? Щеше ли Фейбиан да стои настрана от Гражданската бойна и да избяга от блокадата? Или всички щяха да останат в Мемфис и да загинат в идващите нещастия?

Горчива усмивка изкриви устните й, когато си даде сметка колко се е променила след идването си тук. За първи път в живота си се чувстваше отговорна за някого. Беше станала сърдечна и с чувство за отговорност, беше започнала да зачита чувствата на другите. Страхуваше се от тази промяна точно толкова, колкото се страхуваше, че Фейбиан ще я направи своя изтривалка. Кого тогава щеше да спасява днес? Себе си ли, или този, когото обичаше?

— Миси, скъпа, може ли да вляза?

Чула гласа на Лавиния. Миси каза:

— Разбира се, мамо.

Облечена в красива бледоморава копринена рокля, Лавиния бързо влезе и постави на тоалетката пред дъщеря си един плик.

— Фейбиан току-що изпрати това за теб.

Намръщена, Миси отвори плика и извади нотариалния акт за склада, които двамата с Фейбиан наскоро бяха посетили. Имаше и бележка от Фейбиан:

Миси, любима, ще основем нашата фабрика. Резервирал съм билети за парахода до Англия за нашето сватбено пътешествие. Там ще потърсим необходимите съоръжения… когато не съм прекалено зает да те правя моя.

Загледана в бележката, Миси избухна в ридания. Най-сетне Фейбиан беше възприел нейната независимост. Как би могла да го напусне? Но как можеше да спре събитията, които сама беше задвижила?

— Хубава работа, мила! — Лавиния я утешаваше, като потупваше тресящите се рамене на дъщеря си. — Знам, че е трудно да се понесе толкова много щастие, но трябва да се овладееш.

Половин час по-късно Миси стоеше на върха на стълбата, облечена в сватбената си рокля. Беше хванала баща си под ръка. Долу, във фоайето, гостите, Фейбиан и пасторът ги очакваха.

— Готова ли си, мила? — попита Джон.

— Разбира се, татко — отговори тя колебливо.

— Между другото, има нещо, което бих искал да ти кажа — добави той.

— Да?

Той се усмихна.

— Ще освободя всички роби. Това е моят сватбен подарък за тебе, мила.

Дълбоко трогната, тя го прегърна бързо.

— О, татко, толкова съм щастлива! Гордея се с теб!

— Трябва да кажа, че в този радостен ден чувствата ми са абсолютно същите — добави той. Гласът му беше дрезгав от вълнение.

Миси трябваше да погледне настрани, за да скрие сълзите си. Когато звуците на сватбения марш се разнесоха, сърцето й бясно запърха. Вътрешностите й се усукаха. Настъпил беше единственият шанс да избяга, златната възможност да си възвърне независимостта. Защо тогава не изгаряше от желание да направи крачката?

— Миси? — до нея достигна озадаченият глас на баща й.

Кракът й беше готов да направи прекатурването. Тя погледна към баща си. Очите му бяха пълни с обич и загриженост. След това погледна надолу към Фейбиан. Спомни си за нотариалния акт, който лежеше горе на тоалетката й, видя любовта и уязвимостта, изписани върху лицето му, и замръзна. Внезапно осъзна, че нищо друго нямаше значение за нея, освен любовта и копнежът, изписани на скъпото лице. Фейбиан Фонтено беше мъжът, когото обичаше с цялото си сърце. Не можеше да постъпи така с него. Най-сетне разбра какво имаше значение за нея. Това съвсем не беше отстояването на собствената й независимост. Това беше да обича Фейбиан, да бъде с него! Ако останеше, щеше да направи щастливи Джеф и Мелиса в другото време.