Еужени Рейли - Двойна сватба

— Къде ме водиш? — прошепна тя.

— Време е за нашето лично празненство — достигна до нея дрезгавият му, загадъчен отговор.

Водеше я към тъмнината под дърветата. Спряха до една люлка, провесена на здрав дъбов клон. Седнаха един до друг и той започна да я целува.

— Скъпи, много сме разгорещени днес — каза тя с треперлив смях.

Той се отдръпна. На лунната светлина Миси видя, че я гледа напрегнато.

— Имаш ли представа колко великолепно изглеждаш?

Тя се усмихна криво.

— Трябва да призная, че и ти изглеждаш доста красив.

Той взе ръката й и целуна всеки пръст.

— Господи, не мога да дочакам мига, когато ще бъдеш моя!

Тя потръпна от удоволствие. Той я погледна настойчиво в очите и попита:

— Няма да се опиташ да ме напуснеш, нали Миси?

Лицето й побеля. Почувства се виновна и обърна поглед настрани.

— Да те напусна? Не бъди глупав. Защо трябва да те напускам?

Той бавно поклати глава.

— Тази вечер, точно когато родителите ти оповестяваха сватбата ни, ме обхвана странно предчувствие. Стори ми се, че ще те изгубя, Миси, вледених се при тази мисъл.

— Вледеняването ти, без съмнение, не е било причинено от това — каза тя назидателно. — Не ти ли обещах, че ще се оженя за теб?

Той хвана брадичката й. Наведе лицето й и се загледа вглъбено в очите й.

— Защо имам чувството, че не ми казваш всичко? Защо се страхувам, че може да те загубя?

Тя преглътна. Погледна го с болка и с любов и изстена:

— Няма да ме изгубиш — думите и прозвучаха неубедително дори за нея самата.

Той въздъхна и я постави на коленете си. Зъбите му нежно хапеха шията й, а ръцете му повдигаха полите й.

— Фейбиан? Какво правиш, за бога?

— Искам тази вечер да почувствам, че си моя — прошепна той настойчиво, като разхлабваше връзките на панталонките й.

— Велики боже! Тук… — извика тя. Беше възмутена, но и изпълнена с желание, което я караше да трепери неудържимо.

— Никой няма да ни види. А дори и да ни види, ще помисли, че просто се люлеем.

Тя победоносно се присмя на двадесетия век. Само успя да изпъшка, когато се намери върху него. Краката му се подпираха здраво в земята. Следващото нещо, което разбра, бе, че той потъва дълбоко в нея с вик на върховно удоволствие. Желанието й се засилваше трескаво. Можеше жив да го погълне.

— Да се люлееш, е доста приятно, нали, любима? — нежно промълви той, докато се клатеха напред-назад.

Тя кимна енергично. Правеше неистови усилия да диша.

— Какво би предпочела първо — момче или момиче? — продължи той.

— О, боже господи! — извика тя.

— Не се притеснявай. Ще имаме достатъчно време да решим — прошепна той. Хапеше шията й, притиснал здраво ръцете си върху кръста й.

Държа я така, докато ботушите му направиха вдлъбнатина в земята.

Следващите няколко седмици изтекоха много бързо за Миси. Подготвяше се за сватбения си ден, както и за полета си през времето, за които знаеше само тя. Виждаше се често с Фейбиан и все повече я измъчваше перспективата да напусне него и родителите си. От известно време дори се плашеше, че ако е бременна, не би могла да осъществи своя план. Ако наистина носеше неговото дете, не би могла да го напусне. Имаше достатъчно чест и съвест, за да го направи. Но когато седмица преди сватбата месечното й неразположение дойде, тя не знаеше дали да се чувства успокоена или разочарована. Сега нищо не я задържаше тук — освен нейната собствена воля и любовта й към Фейбиан.

В деня преди сватбата тя и Фейбиан, както и семействата Сержънт и Макгий, бяха поканени на импровизирано конно състезание. Двойка коне на бившия бизнесмен Чарлз Мерсър преминаваше по улиците на Мемфис. Готвеха се за състезание в Начез.

Филипа, сега горда собственичка на два чистокръвни коня, беше предизвикала двама мъже на съревнование. Дори беше настояла да яздят собствениците, а не жокеи, както обикновено.

Няколко души с навъсени лица седяха на пейката от едната страна на пътя: Миси и Фейбиан, Луси и Джереми, Антоанет и Брент, както и нацупеният Чарлз Мерсър. Той беше седнал между съпругите на двамата си бивши съдружници. Надолу по пътя, под дърветата, бяха седнали няколко роби. Те трябваше да се погрижат за конете.

Миси се опита да прикрие самодоволната си усмивка, когато забеляза на стартовата линия приятелката си Филипа. Изглеждаше доста сладка, облечена в костюм за езда и яхнала своя величествен породист кон. От двете й страни бяха застанали мъжете, които беше предизвикала. Единият се беше качил върху по-малък черен арабски кон, а другият — върху по-висок сив ездитен кон.