Еужени Рейли - Двойна сватба

— О, прекрасно! — извика Шарлот.

— Много се радвам да чуя това — добави Хауард.

Двамата скочиха от местата си и се хвърлиха да целуват дъщеря си. Мелиса с готовност отвърна на прегръдките им, като сдържано се усмихваше. След като поздравленията и щастливите сълзи свършиха, тримата отново заеха местата си.

— О, ще бъдем доста заети — продължи Шарлот пламенно. — Петнадесети май е само след няколко седмици. Ще трябва да изпратим покани или просто да разгласим по телефона. Разбира се, ще трябва да подготвим всичко и за тържествената вечеря вкъщи…

— Преди да продължиш, трябва да ви кажа още нещо — прекъсна я сериозна Мелиса.

— Да, скъпа? — попита Шарлот.

Като гледаше ту единия, ту другия, внезапно избухна в сълзи.

— Трябва да ви кажа колко ми беше хубаво с вас. Как великолепно обогатихте живота ми… Колко щастлива бях като ваша дъщеря.

Двамата грейнаха от радост.

— Благодаря ти, скъпа — каза Шарлот, като бършеше сълзите си.

— Ние се чувстваме по същия начин — добави Хауард с разтреперан глас.

Мелиса въртеше ленената салфетка в ръцете си.

— И… искам вие двамата да ми обещаете, че никога няма да ме забравите… — продължи тя развълнувана.

Радостните лица на родителите и посърнаха.

— Но, скъпа — отбеляза Хауард, — звучи така, сякаш имаш намерение да ни напуснеш.

— Но тя ни напуска, Хауи — подчерта Шарлот, като изтри една сълза. — Тя се омъжва.

— Но ние ще си останем семейство — с обич заяви бащата, пресегна се през масата и пое ръката на дъщеря си. Гледаше я предано.

— Наистина ще бъдем — подкрепи го Шарлот и посегна да хване другата ръка на Мелиса. — Разбирам, че от този момент Джеф ще бъде на първо място за теб, но в сърцата си винаги ще бъдем заедно, нали?

Мелиса треперливо кимна с глава.

— Да. Вие сте чудесни и аз не мога да ви забравя.

— А ти ще бъдеш толкова щастлива с Джеф! — добави Шарлот.

За момент Мелиса гледаше майка си. Долната и устна трепереше. Обърка още повече двамата си родители, като избухна в ридания и избяга от стаята.

— Предполагам, че е прекалено щастлива — прошепна Шарлот изумена.

— Кой знае — добави Хауард скептично.

Както закусваше с родителите си, Миси изведнъж заговори:

— Трябва да ви съобщя нещо.

Лавиния я погледна над чашата си с чай. Джон надзърна над вестника.

— Да, скъпа? — попитаха едновременно те.

Миси смело се усмихна.

— Фейбиан и аз решихме да се оженим на петнадесети май.

— Каква чудесна новина! — възкликна Джон.

— И точно навреме! — пляскаше Лавиния с ръце. — О, толкова е вълнуващо! — продължи тя радостно. — Трябва да направим някои приготовления, разбира се. Да уведомим пастора…

— Преди да навлезете в подробности, искам да обсъдим нещо важно — прекъсна я твърдо Миси.

— Да, скъпа? — попита майка й.

Вирнала глава, Миси гледаше ту единия, ту другия.

— Преди да се омъжа за Фейбиан, искам да ми обещаете нещо.

Двамата си размениха объркани погледи.

— Обясни какво искаш да кажеш, дъще — помоли Джон.

Миси кимна към баща си.

— Искам да ми обещаете, че двамата ще напуснете Мемфис. И то преди 1860 година.

По-добре да ги беше помолила да танцуват по улиците на града голи.

— Да напуснем Мемфис? — извика Джон. Беше като поразен от гръм.

— Да изоставим къщата си? — като ехо прозвуча смайването на Лавиния.

— Моля ви. Наистина трябва да напуснете Мемфис. Това е за ваше добро. Искам да ми дадете думата си, че ще се преместите на запад. И то най-късно до 1860 година.

— Но защо? — извика Лавиния.

— Да, защо? — попита и Джон.

Миси тръсна енергично глава.

— Ако ви кажа, просто няма да ми повярвате. Моля ви само да ми обещаете, че ще го направите. Ще бъда толкова щастлива! — наведе се напред и преплете пръсти. Кимна към баща си — А ти трябва да ми обещаеш още нещо…

— Да? — Джон смръщи вежди.

Тя го гледаше в очите.

— Искам да освободиш робите, татко!

Той размаха ръце.

— Отново това.

— Татко, моля те! — настоя тя. — Направи го като сватбен подарък за мене. Обещай ми, че ще продадеш всичко и ще заминеш на запад.

— Дъще, това са изключително странни изисквания — отбеляза Лавиния неприветливо.

Миси се извърна към майка си.

— Искаш да ме видиш омъжена за Фейбиан, нали?

— Ултиматум ли поставяш, скъпа моя? — попита Джон заплашително.

Миси се обърна към баща си. В очите й блестяха сълзи.

— Не — отговори тя, изненадана от себе си. — Аз ви моля… Умолявам ви като някои, който ви обича.