Еужени Рейли - Двойна сватба

— Обещавам ти — прошепна смирено тя, хвърли се на възглавницата и горчиво заплака.

В миналото Миси се събуди с вик. Беше разбрала, че съобщението й е получено. Дори беше видяла лицето на Мелиса в съня си и беше чула отговора.

— Обещавам ти.

Последва минута на истински триумф. Но след това се хвърли на възглавницата и… изплака сърцето си.

Утрото завари Мелиса пред тоалетката. Гледаше в огледалото зачервените си очи и подпухналото си лице. Сега знаеше какво трябваше да направи. Беше получила съобщението… наставленията на Миси. Трябваше да планира сватбата си с Джеф за петнадесети май. И тогава щеше отново да се запремята по стълбите. В този момент щяха да си разменят отново местата с Миси. И щеше да изгуби всичко, което имаше значение за нея.

При тази мисъл горчиви сълзи потекоха по лицето й. Не искаше да напусне Джеф и новите си родители, за да се завърне при старите си родители и при ужасния Фейбиан. Знаеше, че онези, които беше оставила в миналото, бяха разочаровани от нея. А тук беше разцъфтяла. Щеше отново да бъде потисната и да заприлича на увехнала теменужка. Да се смали, засенчена от Фейбиан и родителите си. Но, което си беше истина, щеше да остане вярна на обещанието си. Този прекрасен живот, който живееше, беше взет назаем. Никога не й бе принадлежал истински. Нямаше начин да признае всичко на Джеф. Той щеше да застане на пътя й…

Миси седеше до тоалетката. Чудеше се защо не се чувства радостна и удовлетворена. Беше сигурна, че съобщението й най-сетне е стигнало до братовчедката Мелиса в съня й. Сега двете отново трябваше да насрочат сватбите си — за петнадесети май. Трябваше да имитират падане по стълбите и щяха отново да разменят местата си. Беше сигурна, че Мелиса щеше покорно да се подчини на нейните наставления. Дори беше видяла лицето й — беше кимнала в знак на съгласие, но то бе примесено с ужасно отчаяние.

Споменът за това изтерзано лице преследваше Миси сега. Милата братовчедка Мелиса беше готова да се подчини на нейните заповеди и да й върне живота. Сега тя живееше в настоящето и по всичко личеше, че е щастлива. От всичко, което беше научила Миси за нея, братовчедка й е била нещастна в миналото, Фейбиан и родителите й я намираха безинтересна и малодушна. Ако се завърнеше, тези тримата щяха отново да започнат да я тормозят. Въпреки добрите им намерения. Колкото до Фейбиан… О, господи, колко нещастен щеше да бъде с Мелиса! Колко разочарован щеше да бъде, когато открие, че неговата бивша смирена малка годеница някак пак е възкръснала. Той щеше да се подчини на брачното споразумение, но двамата с Мелиса щяха да бъдат злочесто нещастни.

Можеше ли да постъпи така с Фейбиан? С Мелиса? Със себе си? Миси въздъхна. Стана и закрачи из стаята. Спомни си мига, когато беше погледнала в малахитовия овал и беше видяла Джеф и Мелиса да се целуват. О, господи! Те изглеждаха толкова щастливи. Ако се върнеше обратно в настоящето, щеше да направи Джеф нещастен, а също и родителите си. Цялото и същество усещаше, че те там бяха много по-доволни от Мелиса като дъщеря, отколкото са били някога от нея. И още. Ако се завърнеше в настоящето, Фейбиан и новите й родители щяха да й липсват ужасно. Но, по дяволите, това беше нейният живот! Трябваше да си го получи обратно — отчаяно се мъчеше тя да си припомня предишното намерение. Все още беше убедена, че Фейбиан никога нямаше да остане доволен, докато не я покори напълно. Ако останеше тук, със сигурност щеше да бъде обречена. Най-голямата ирония беше, че не можеше да мисли само за себе си. Трябваше да се съобразява с чувствата и на другите. Да се грижи за Фейбиан и за новите си родители, както и за онези четирима в настоящето, чието щастие зависеше единствено от нейното решение. Както беше установила напоследък, любовта й към Фейбиан я бе променила съществено. Беше се размекнала. Това беше друга причина, поради която трябваше да се бори за предишния си живот. Трябваше да върне предишната си същност, докато не беше станало прекалено късно.

Миси се хвърли на леглото. Чувстваше се измъчена, сякаш бе попаднала в ада. Но Мелиса определено беше попаднала в рая. Би ли могла наистина да жертва щастието на Мелиса заради себе си?

По време на закуската Мелиса се обърна към родителите си:

— Трябва да ви съобщя нещо.

Шарлот я погледна над чашата си с кафе.

— Да, мила? — попитаха и двамата усмихнати.

Мелиса също се усмихна колебливо.

— Джеф и аз решихме да се оженим на петнадесети май.