Еужени Рейли - Двойна сватба

Спорният въпрос беше кои щеше да се омъжи за Фейбиан Фонтено — Миси Монроу или Мелиса Монтгомъри. Но имаше и по-страшен въпрос — щеше ли да събере сили да напусне Фейбиан, родителите и новия си живот тук?

Джеф и Мелиса стояха на горната палуба на кокетен кораб за разходки. Дълбоко замислени, те държаха ръцете си. Рееха поглед в пенещите се сиви води на Мисисипи. Въздухът край тях се носеше студен и дъжделив. Едно покривало, опънато над главите им, ги защитаваше от ситния дъждец.

Мелиса се чувстваше малко неудобно. Беше облякла дънки и поло, маратонки и дъждобран, подобен на този, който носеше Джеф. За първи път, откакто беше пристигнала в настоящето, се обличаше в мъжки дрехи. Но въпреки че се чувстваше неудобно, трябваше да признае, че и харесваше усещането за свобода, което й даваше небрежното облекло. За толкова жени панталоните бяха основна част от облеклото.

Погледна към Джеф. Стоеше мълчалив и сериозен до нея. Почувства как пръстите му стискат нейните. Знаеше, че е получил доклада на Милдред Рийд. Откакто бяха тръгнали на разходка, тя се бореше със себе си. Искаше й се да го попита какво е разбрал. Накрая реши, че не би могла да понесе тази неизвестност нито миг повече.

— Джефри, толкова си мълчалив през целия след обяд — започна тя колебливо. — Знам, че искаш да ме предпазиш, но ти трябва да ми кажеш какво е открила госпожа Рийд.

— Знам — обърна се той кротко към нея, — но не съм сигурен, че това, което е успяла да намери, ще ни улесни.

В погледа й се четеше храброст.

— Джефри, трябва да бъдем силни. Ние двамата избягвахме истината твърде дълго.

— Права си — съгласи се той. — Добре, ще започна с… — отклони поглед и после дрезгаво добави: — След като прегледала обстойно окръжния архив, госпожа Рийд установила, че Фейбиан Фонтено и Мелиса Монтгомъри са се оженили на 15 май 1852 година.

— О, боже! — извика Мелиса. Сърцето й щеше да се пръсне от отчаяние. Със слаба надежда добави: — Само че ние още не знаем със сигурност аз ли съм се омъжила за Фейбиан или Миси.

Джеф я сграбчи за раменете и заговори отчаяно:

— Да, така е. Много е възможно Миси да се е омъжила за него.

— А е много възможно двете с Миси да разменим местата си отново преди сватбата — добави тя фаталистично.

— Не говори така, любима! — помоли я той, като я прегърна силно.

Тя въздъхна.

— Моля те, продължавай.

Той кимна, загледан в преминаващия шлеп.

— Добре, изглежда, че, точно както ти мислеше, двете семейства, Монтгомъри и Фонтено, са останали в Мемфис до към 1860 година. След това са се преместили на запад към област, която сега наричаме Невада.

— Всички са напуснали Мемфис? — попита Мелиса заинтересувана. — Тогава майка ми е била права.

— Да. В Невада двете фамилии са станали доста богати — имали са златни мини. Подробностите са доста схематични, но Милдред е успяла да установи, че ти… или Мелиса и този Фейбиан Фонтено сте имали седем деца…

— Седем деца? — възкликна тя.

— Да — потвърди той неумолимо. — Открила е още, че твоите родители Джон и Лавиния са имали още едно дете. Момче — Джон младши. Той се е появил на бял свят, преди да се преместят на запад.

— Боже милостиви! Аз имам… имала съм брат.

— Така е, мила. В Невада Джон пораснал, оженил се и продължил рода Монтгомъри. Вероятно се е преместил в Алабама. В трето поколение след него се е родило момиче, което се омъжило за господин Монроу.

— А-а, ето как се е променило името на семейството.

— Да. След това, както знаеш, около седемдесетте години на двадесети век, родителите на Миси, Хауард и Шарлот, са се преместили в Мемфис. Започнали свой бизнес и се настанили в старата фамилна къща.

— Разбирам — прошепна Мелиса. Очите й бяха изпълнени със страхопочитание. — Значи Хауард и Шарлот наистина са мои далечни роднини.

— Да, доста далечни роднини, бих казал.

— Всичко това е толкова вълнуващо — каза тя замислено. — Знаеш ли кога моите родители, както и всеки от нас, е умрял? — видя колебанието му и вдигна ръце. — Но като си помисля, май не искам да знам.

Той се усмихна мило.

— Така вероятно е по-добре скъпа. Но мога да ти кажа, че всички сте живели дълъг, щастлив живот.

— Толкова се радвам! — каза тя разчувствана. — Какво друго е открила госпожа Рийд?

Той въздъхна.

— Това е главното. Тя е подготвила пълна генеалогична историческа справка, която можеш да прегледаш, когато пожелаеш. Обаче, както бяхме решили, може би е най-добре да не научаваш прекалено много.