Еужени Рейли - Двойна сватба

— Добре, Фейбиан — прехапа устни. — Но имам едно условие.

— Какво?

— Няма да ти позволя да се биеш в Гражданската война.

Той се разсмя от сърце.

— Пак се връщаш на тези глупости.

— Само ме изслушай и ми обещай, че няма да се биеш на страната на Конфедерацията.

Той се намръщи.

— Ако това е война против робството, аз ще се бия на страната на Юга.

Тя скръсти ръце и се загледа мрачно напред.

— Тогава няма да се омъжа за теб.

— Миси?

Обърна се към него решително.

— Казвам ти, че няма. Стотици и хиляди хора ще бъдат изклани. Семейства ще бъдат разделени. Никога няма да те жертвам във война, която никой не иска и която ще разруши цялата страна.

Той се намръщи упорито.

— Миси, ние дори не знаем дали ще има война.

— Ще има, повярвай ми!

— Добре, но трябва да ти кажа, че при такива обстоятелства, мъжете, които имат чест, нямат друг избор, освен да…

— Ох, пак твоята чест! — с досада възкликна тя. Когато той се начумери убийствено, тя бързо вдигна ръце. — Добре, добре, но можеш да избягаш от блокадата като Рет Бътлър.

— Рет кой?

— Няма значение. Няма да ти разреша да бъдеш войник. И още. Твоето и моето семейство трябва да намерим безопасно място и да избегнем войната. Трябва да освободим робите. Татко все още не иска да се съгласи с мен, но се надявам скоро да се разберем. Преди края на това десетилетие обаче ние трябва да се преместим… О, не знам! Към Невада или на друго място на запад.

— Миси, Невада не съществува.

— Повярвай ми, ще има! — тя изпука пръсти. — Може да станем собственици на златни мини. Това е. Знаеш ли, трябваше веднъж да направя срочно съчинение за Комсток. Може да обходим и всички участъци до Вирджиния сити — той я гледаше недоумяващо. — Е, Фейбиан, какъв е твоят отговор?

— А какво ще правя с моята текстилна фабрика, ако заминем за тази измислена Невада?

— Искаш да кажеш — нашата фабрика?

Той се усмихна.

— От уважение към ума ти мога да я нарека нашата.

Тя сви рамене.

— Просто ще я направим успяваща и ще я продадем — тя присви очи. — Правим ли сделката?

— Ще имам ли съпруга?

— Ще имам ли беглец от блокадата?

— Ти си невероятна жена!

— Е?

— Добре.

Миси се обърна. Не можеше да повярва, че беше провела този разговор с Фейбиан. Тя не само се беше съгласила да стане негова съпруга, но и беше загрижена да го опази по време на Гражданската война и да го направи изключително богат. По дяволите! Прекалено много започваше да се грижи за него.

Тя беше обречена. Вероятно никога нямаше да се върне в своето време. Вероятно Мелиса щеше да се омъжи за Джеф…

Внезапно сякаш мълния я порази. Прозря всичко. Разбира се! Как не го беше разбрала по-рано? Тя и Мелиса си бяха разменили местата по време на сватбената церемония. Защо това да не се случи отново?

Но дали трябваше да паднат отново по стълбите? Имаше ли някаква гаранция, че този чудовищен план ще успее? Но тя трябваше да поеме риска. Ако останеше тук, би загубила собствената си същност. Щеше да се погуби от чувствата към Фейбиан, които не можеше повече да контролира. Щеше изцяло да се предаде. Колко добър беше напоследък! Зачиташе мнението й, но тя подозираше, че той нямаше да се успокои, докато напълно не я подчини на себе си.

Добре тогава! Тя щеше да инсценира сватбената церемония. Тогава, ако имаха късмет, тя и Мелиса щяха да разменят местата си! Но как би могла да бъде сигурна, че Мелиса щеше да се ожени за Джеф също на петнадесети май? Планът й никога нямаше да успее, освен ако церемониите не се проведат едновременно, точно както първия път. Как би могла да изпрати съобщение на братовчедка си? Беше объркана…

— Ще оповестим сватбата във вестниците — говореше Фейбиан. — Ще отпечатаме нови покани.

— Разбира се! — извика Миси. — Вестникът! Библиотеката! Съдът! — тя се обърна към Фейбиан и сграбчи ръкава му. — Трябва да има документи за нашата сватба.

Той я помисли за обезумяла.

— Но, разбира се. Иначе няма да е законна.

— О, това е чудесно! — крещеше Миси и пляскаше с ръце.

Фейбиан кимна, въпреки че изражението му остана объркано.

— Радвам се, че си щастлива.

Но Миси почти не го чуваше, погълната от собствените си мисли. Разбира се, рано или късно Джеф и Мелиса щяха да проучат документите, за да разберат дали тя е останала в миналото, или Мелиса се е завърнала. Ако Мелиса открие датата на сватбата, тя можеше да реши двамата с Джеф да се оженят на същата дата.

Яростно клатеше глава. Имаше голям шанс. Някак чрез малахитовия овал, или по друг начин, щеше да изпрати съобщение на братовчедка си Мелиса.