Еужени Рейли - Двойна сватба

Миси погледна въпросително към него, когато го видя да скача от колата и да бърза да й помогне да слезе.

— Какво ще правим тук?

Той й намигна.

— О, мисля само да се подслоним и да изчакаме бурята да отмине.

Миси въздъхна и се затича след Фейбиан, като придържаше шапката си с ръка.

Постройката беше тухлена, на два етажа, с редица от високи прозорци на втория. Той отключи широката входна врата. Влязоха в прашно помещение. Миси свали шапката си и изтръска дъждовните капки от косата и дрехите си. Огледа високия таван и здравите тухлени стени. Цялото пространство пред нея беше празно. Само в центъра стоеше одраскано бюро. Една изоставена бала с провиснал от нея памук висеше захвърлена до една от стените. На горния етаж до прозорците бяха наредени маси, явно използвани за сортиране на памук.

Фейбиан хвърли шапката си върху писалището и се огледа наоколо със самодоволна усмивка.

— Е, скъпа, какво ще кажеш?

— Какво да кажа?

— Наистина ли искаш да знаеш? — попита той лукаво.

— Какво друго? — опъна се тя.

Той крачеше и размахваше широко ръце.

— Не си ли ми казвала, че искаш да имам цел?

Тя огледа празното пространство и изсумтя подигравателно.

— Това ли е твоята цел?

Очите му блестяха весело.

— Честно казано, любов моя, мисля за създаването на фабрика за обработка на памук на това място.

— А, разбирам — смотолеви намръщена тя. — Това променя нещата.

— Искам твоя съвет — продължи той невинно.

Тя се разсмя.

— Фейбиан, да не ме взимаш за недорасла?

Той се доближи и взе ръката й. Гледаше я тържествено.

— Миси, аз не те подценявам. Наистина бих искал да чуя твоето мнение.

Тя изхъмка.

— Разбираш ли, напоследък много мислих върху това, което ми каза за целите в кариерата. Права си, че задълженията ми в плантацията почти не ми отнемат време. След като се оженим имам намерение да живеем в града. Като семеен мъж, съм решил да основа свое собствено предприятие.

Изражението на Миси остана недоверчиво.

— Имаш ли достатъчно капитал, за да го направиш?

— Да, имам.

Тя сви рамене.

— Мисля, че няма да сполучиш. Цената на памука след войната много ще спадне.

— Миси, няма ли да престанеш с тези абсурдни приказки за война? — сгълча я той раздразнен.

Тя стисна зъби и упорито замълча. След като беше опитала да му каже истината за това, откъде е дошла, между тях беше започнала ожесточена битка на нерви. Той твърдо отказваше да повярва, че е дошла от 1992 година, а тя упорито твърдеше обратното.

Той се изкашля.

— Е, Миси, мислиш ли, че планът ми ще успее?

— Да, но…

— Но?

Тя се огледа с преценяващ поглед.

— Тази сграда е доста солидна. На твое място бих я превърнала в текстилна фабрика.

Той се смая.

— Фабрика за текстил?

— Да — тя пристъпи към него и продължи задълбочено: — Виж, в тази област се произвежда толкова много памук, а откакто съм тук, съм видяла само една фабрика за текстил.

Той отстъпи назад.

— Откакто си дошла тук? Искаш да кажеш — през живота си.

Тя махна с ръка.

— Няма значение. Фактът си е факт. На практика в Мемфис няма текстилна индустрия. Помисли за парите, които биха могли да се спестят, ако памукът не се транспортира на изток до Англия. Може да се тъче още тук и да се продава на местния пазар.

Той подсвирна.

— Знаеш ли? Идеята ти е чудесна.

— Ако сам посредничиш на собствената си продукция, би могъл да натрупаш голяма печалба — продължи тя. — Ще захранваш с тъкани собствената си фабрика — като постави показалец на устните си, тя се замисли за момент. — Чудя се откъде ще набавим най-добрите машини — тъкачни станове, казани за боядисване… Особено в тези дни и времена. Може би от Ню Йорк или Бирмингам. Определено трябва да отпътуваме, за да набавим основните машини.

— Трябва да отпътуваме, за да купуваме машини! — повтори той, като повдигна вежди многозначително.

Тя също го погледна многозначително.

— Това е моето мнение.

Той я гледаше едновременно с възхищение и предпазливост.

— Изглежда, имаш нюх към бизнеса, любов моя.

Тя се изпъчи гордо.

— Казвала съм ти, че никога няма да бъда щастлива единствено като съпруга.

— Сигурно си права — измърмори той.

Тя се поколеба за минута и след това добави равнодушно:

— След като стана дума, наскоро обсъждах създаването на такова предприятие с Робърт Бринкли. Той напълно се съгласи да ме финансира.

Фейбиан се изуми.

— И ти не се обърна към мен или към баща си?