Еужени Рейли - Двойна сватба

— Амин! — измърмори той.

Тя продължи нещастно:

— Вчера, по време на почивката, отидох за малко в стаята. Прочетох още за Мемфис след войната. Имало е епидемии от жълта треска, градът е загубил привилегиите си — завърши тя изтръпнала.

— Вярно е, че онези години са били доста тежки за града — съгласи се той. — Хубаво е, че семейството ти го е напуснало.

— Но ние се връщаме отново на стария въпрос.

— Какъв е той?

— Кой ги е предупредил за войната? Аз или… Миси?

— Труден въпрос, съгласен съм.

— Тогава ти беше прав, че би трябвало да проучим повече. Да видим дали има намек някъде във фамилните анали за това, коя от нас двете е останала в миналото. Решила съм утре отново да отида в библиотеката.

Джеф я спря, като я стисна за раменете.

— Това не е необходимо.

— Но защо?

Той кимна към близката пейка.

— Любима, моля те да седнем.

Тя се съгласи. Той крачеше, пъхнал ръце в джобовете си. Изражението му беше дълбоко замислено. След малко се обърна към нея и каза примирено.

— Няма нужда от никакви проучвания, Мелиса. Аз съм ги направил.

Тя пребледня.

— Какво си направил? Какво искаш да кажеш?

Той пое дълбоко дъх.

— Веднага след като ме убеди, че идваш от друго време, аз наех местната генеаложка Милдред Рийд. Тя се ангажира да събере всичко, което може, за твоето семейство и наистина работи усилено.

Мелиса беше смаяна.

— И какво е открила?

— Всъщност много малко. Изглежда, майка ти е права, като казва, че почти нищо не е останало за вашето семейство. На Милдред й е било много трудно. Но когато говорих с нея за последен път, тя ме увери, че ще се постарае да постигне повече. Спомена, че има намерение да се свърже с някои комитети и щатски агенции, като Историческата фамилна библиотека и Мормонската църква. Обеща да ми съобщи подробности след една седмица.

Мелиса стана. Изражението на лицето й издаваше объркване и болка.

— Джеф, защо досега не си ми казал нищо за това?

Той я погледна разкаяно.

— Съжалявам, че трябваше да крия от теб, любима. Но, както ти отбеляза, се страхувах от онова, което ще открия. Не исках и да ти показвам частичен доклад, който би могъл само да те разтревожи безсмислено.

— Тогава ти вече знаеш нещо?

Той улови ръцете й и заговори много сериозно:

— Мелиса, моля тя, не ме насилвай. Ако ти кажа малкото, което знам, само ще създам повече проблеми. Не бих могъл да се справя с тях. Нека да не обсъждаме този въпрос, докато Милдред не приключи със събирането на информация. Не можеш ли да ми имаш доверие?

— Много добре, Джефри — съгласи се тя неохотно.

Той се наведе и я целуна нежно.

— Любима, каквото и да се случи, ще го преодолеем заедно — каза трескаво той.

Тя се насили да се усмихне и отговори на целувката му.

— Сигурна съм в това.

Двамата се разхождаха между дърветата със загрижени лица. Всеки се чудеше дали онова, което щеше да съобщи Милдред, ще бъде триумф или край на тяхната любов. Джеф се чувстваше виновен, че още не беше казал на Мелиса за нейната, или на Миси, дата на сватбата в миналото. Все още таеше надежда, че Милдред ще изрови някаква подробност, която би доказала, че Миси, а не Мелиса се е омъжила за Фейбиан на петнадесети май 1852 година.

След малко Мелиса се прокашля.

— Джеф, трябва да ти кажа още нещо…

Той спря и се обърна към нея.

— Да?

Тя гледаше към него с тъга. Затрудняваше се да говори.

— Няма… Няма да има дете. Разбрах това тази сутрин.

С усмивката си той й вдъхна увереност, въпреки че сърцето му се сви.

— Радвам се, мила. Съжалявам, но една бременност щеше да бъде подлост от моя страна.

Тя кимна.

— Нямам нищо против да раждам твоите деца…

Той сложи пръст на устата й.

— Знам, любима. Не е нужно да ми обясняваш чувствата си.

Изражението й стана замислено. Тя се загледа в реката.

— Мислех си какво каза пасторът тази сутрин в църквата… Трябва да изживяваме всеки ден пълноценно, защото не знаем какво може да се случи утре.

Той я прегърна силно и въздъхна.

— О, господи, любима! Винаги, когато те гледам, когато те държа в ръцете си… — гласът му се прекърши. — Винаги се чудя дали няма да е за последен път.

Тя вдигна към него поглед, изпълнен с любов.

— Тогава трябва да вземем повече от тези мигове, нали?

Думите й бяха възнаградени с нежна усмивка и целувка, която продължи хиляда тупкания на сърцето.

Следващата седмица Фейбиан изведе Миси на разходка с карета из града. Обядваха в Търговския хотел, а след това той подкара към централната улица, където се намираше едно средище, известно под името „Улица на памука“, защото в близост се намираха множество складове. Точно когато Фейбиан спря пред една от сградите, заваля проливен дъжд.