Еужени Рейли - Двойна сватба

— Как бих могъл да забравя това? Бях те докарал до лудост. Силно се надявам, че ще намериш сили да ми простиш.

— Истината е, че няма нужда от никаква прошка, поне по тази причина.

Той я сгълча.

— Сега ми говориш със загадки. Кажи каквото имаш да казваш.

Тя кимна.

— Разбираш ли, истината е, че… — пое дълбоко дъх и избърбори: — аз съм от друг век.

Фейбиан тръсна глава назад и се разсмя.

— Какво изключително чувство за хумор имаш!

Тя го сграбчи за ръкава и заговори ожесточено:

— Не си измислям! Истина е! Идвам от 1992 година!

Но понеже той я гледаше с ирония, тя продължи:

— Твоята истинска годеница и аз трябваше да се оженим в един и същи ден, но с дистанция от сто и четиридесет години. Тогава, по някаква прищявка на съдбата, бяхме разменени.

Фейбиан клатеше глава.

— Любима, това е пълен абсурд.

— Но е вярно.

— Значи сте били разменени с истинската ми годеница? — провлече цинично той. — И се е случило така, че физически си точно нейно копие?

— Да. Много или малко… — отвърна тя, като кършеше ръце. — Разбираш ли, истинското ми име е Миси Монроу. Аз съм далечна роднина на жената, която познаваш като Мелиса Монтгомъри. Това е причината за необичайната ни прилика.

Той се подсмихна.

— И така, ако тази размяна, за която говориш, е осъществена, тогава къде е истинската Мелиса?

Миси вече му се караше:

— Нищо ли не разбираш? Тя е заела моето място в 1992 година!

Фейбиан направо се забавляваше.

— Хайде, Миси. Толкова наивен ли ти изглеждам? Всеки знае, че такова явление, като пътуване през времето, е невъзможно.

— Говоря ти истината. Идвам от бъдещето. И ще ти го докажа.

— Как?

Тя погледна към реката.

— След десет години цялата страна ще бъде обхваната от Гражданска война. Мемфис ще бъде превзет от янките.

— Глупости — подигра й се той.

— Югът ще загуби войната и робството ще бъде премахнато — продължаваше тя. — В следващото десетилетие икономиката на Мемфис ще замре. Ще има три унищожителни епидемии от жълта треска. Градът ще загуби своите приоритети. След това ще се превърне в огромен пазар на памук и в разпределителен център.

— Невероятно! — възкликна Фейбиан.

— През двадесети век ще има две унищожителни световни войни. Човек ще стъпи на Луната…

В следващия момент Фейбиан я беше сграбчил. Тъмните му очи мятаха гневни искри.

— Достатъчно, Миси!

— Но аз ти казвам истината.

— Не, не е вярно — каза той с мъртвешки хладен глас.

— Какви мотиви бих имала, за да лъжа?

— Основният ти мотив, моя сладка любима, е да избягаш от мен. Но няма да стане.

Тя се отскубна от него.

— По дяволите, защо просто не ме изслушаш?

Той изведнъж омекна.

— Миси, ти прекалено много страда. Удари си главата. Загуби си паметта. Може би всички тези неща, които говориш, са част от съня, който си сънувала, докато си била в безсъзнание.

Тя замълча за момент, шокирана от догадките му. Ами ако това, което казваше, беше истина? Ако всичките й спомени от 1992 година бяха чиста халюцинация? Тази вероятност я обърка.

— Говориш небивалици! — продължи той. — Дори ако евентуално има война, Югът никога няма да загуби. Колкото до полета до Луната — това е пълна глупост. Всеки знае, че небето е само за птиците.

Изключително разстроена, Миси погледна на север и се усмихна победоносно, когато забеляза разноцветните балони. Бяха се издигнали точно навреме.

— След като небето е само за птиците, как ще обясниш това, господин Всезнайко?

Той сви рамене.

— Има огромна разлика между балон с горещ въздух и ракета до Луната.

Тя тропна с крак.

— По дяволите, не можеш ли да признаеш, че говоря истината?

— Не.

Миси вдигна ръце, като че се предава. Очевидно нямаше начин да победи този мъж. Както винаги, той се държеше като стопроцентов провинциален дръвник. Но и такъв го обичаше. О, каква бъркотия!

Миси се запъти към подножието на хълма, скръстила ръце. Фейбиан се доближи, прегърна я и притисна буза до нейната. Тя въздъхна леко.

— Омъжи се за мен, ангел мой! — прошепна нежно той.

Тя стисна зъби. Бореше се с противоречивите чувства, породени от неговата близост.

— Не те ли безпокои фактът, че съм луда?

— Ти изобщо не си луда. Просто те е страх да приемеш това, което чувстваш към мен — гризна леко ухото й. — Но ще го преодолееш.

— О, така ли? — изфуча тя.

— Ще ти построя най-красивата къща в Мемфис. Ще се качим на парахода за Ню Орлиънс за медения ни месец. Ще се любим през целия път — завърши той похотливо.