Еужени Рейли - Двойна сватба

Тя се изсмя презрително.

— Фейбиан, нито ти, нито баща ми щяхте да проявите и най-малко усилие, за да ми помогнете да започна собствен бизнес. Откакто съм тук, единственото нещо, което ви интересува, е да ми покажете моето място.

Сега очите му светнаха лукаво.

— Изглежда, не сме успели.

— Ха! — извика тя. — Ако откриеш фабрика тук, би ли ме включил в работата?

Той въздъхна.

— Миси, ти искаш много.

— Но никога няма да се съглася на по-малко.

Той пристъпи по-близо до нея. Отправи й придумваща усмивка.

— Виж какво, мила. Ще заминем за Ню Йорк и Бирмингам, за да изберем машините… по време на медения ни месец.

— И след това какво, Фейбиан? — предизвика го тя.

— Дай ми малко време — каза той с умолителен жест. — Ти се надсмиваш над всяко мое предложение. Не мога да се справя с всичко веднага.

След кратко замисляне тя надменно се обърна към него:

— Страхувам се, че това ще ти е по-трудно, отколкото да кажеш просто „Омъжи се за мен, ангел мой“. А аз ще ти позволя да видиш моите машини.

Той се наведе към нея, потиснал лукава усмивка.

— Миси, ти знаеш, че твърдо съм решен да се оженя за тебе.

— Както ти казах, аз няма…

Той я грабна и притисна силно към себе си.

— Другото нещо, което ме накара да те доведа днес тук, беше… да ти покажа моята… машинка — той се наведе и устните му страстно похитиха нейните. Викът на протест заседна в гърлото й тя си помисли раздразнена, че я целува така, сякаш не беше я целувал от седмици. С върховно усилие на волята успя да го отблъсне от себе си.

— Не бързай толкова, Ромео. Искам един отговор веднага.

— Целуни ме и аз обещавам, че ще си помисля — каза той.

Отново налетя върху нея. Езикът му се плъзна надълбоко. Пръстите му сваляха фибите от косата й. Миси се забрави, бързо капитулира пред целувката му и се притисна силно към него. Изглежда, вече не търсеше отговор. Дори не си спомняше и въпроса. О, защо Фейбиан излъчваше такъв чудесен аромат? Тя зарови пръсти в копринената му коса. Езиците им се състезаваха да доставят удоволствие на другия, а целувката им ставаше все по-страстна.

Навън бурята вилнееше. Дъждът се лееше върху покрива. Природната стихия само подсилваше необузданото настроение на двамата.

— Ти плачеш? — прошепна той, като целуваше влажните й страни, косата. Тя започна да се задъхва. Ръката му посегна надолу. Пръстите му я притиснаха силно дори през роклята. Погледът му я пронизваше. Попита задушевно. — Къде още си влажна, любима?

— О, господи! — изпъшка тя, като се притисна по-силно към него.

Стояха и се целуваха ненаситно. Фейбиан притисна през роклята възбудените й гърди. Миси милваше твърдата издатина отпред на панталоните му и той изстена, което само усили сладката болка от близостта на телата им.

Момент по-късно той я погледна напрегнато в очите.

— Свали дрехите си — настоя той.

— Тук? — възкликна тя.

Той се спусна към вратата, пусна резето и се върна при нея. Очите му горяха от желание.

— Да, тук, на светлината на деня. Искам да те гледам, ангел мой.

Цялото й същество се огъна при сластните му думи. Те я провокираха. Успя все пак да протестира.

— Но… В този склад…

— Уверявам те, че никой няма да ни види. Заключени сме, а прозорците са на втория етаж.

— Но… къде?

Той се усмихна порочно.

— Има една бала с памук до стената.

— Но тогава ще се прибера у дома с кичури вата по косата си… и навсякъде — отбеляза тя със смирен протест.

Той я привлече към себе си.

— Не и ако седнеш в скута ми.

Коленете й омекнаха. Щеше да падне, ако той не я беше притеглил към себе си.

Фейбиан се усмихна и я целуна звучно. Все още се усмихваше, когато я освободи и започна да отвързва шалчето си. Свали палтото си и отиде да го разпростре върху писалището.

— Тук е равно и твърдо: най-хубавото за моята дама.

Тя преглътна на сухо.

— Мисля, че каза… балата с памук.

— Там ще бъдем по-късно — прошепна той, като се надвеси над нея.

Миси щеше отново да припадне, но Фейбиан я хвана. Няколко минути се целуваха и всеки събличаше дрехите на другия. Скоро нейната рокля и корсет, както и ризата му, лежаха захвърлени върху песъчливия под. Той остана само по панталони и ботуши. Тя — само по бельо. Фейбиан я повдигна и постави на писалището. Свали чорапите й, жартиерите и панталонките. Разхлаби ризата и оголи гърдите й. Миси се задъхваше. Очите му я поглъщаха. Сръчните му пръсти масажираха зърната й. Застанал над нея, изглеждаше божествено с голите си плещи, с разрошената коса, с погледа, приковал нейния.