Еужени Рейли - Двойна сватба

По сигнал на Филипа Фейбиан стана, отиде при ездачите и извади пистолет. Преброи от пет до едно, даде изстрел и конете се понесоха напред.

Миси седеше на крайчеца на пейката и наблюдаваше ездачите. И трите коня бяха изключително грациозни. Мускулите им се вълнуваха и изглеждаше така сякаш красивите животни летяха, а не стъпваха по мръсното трасе. Скоро Миси не можа да устои и започна да окуражава приятелката си. Станала на крака, тя размахваше кърпичката си и крещеше:

— Давай, Филипа! Затвори им устата завинаги.

Мъжете се намръщиха, когато Луси и Антоанет също скочиха на крака и завикаха:

— Можеш да го постигнеш, Филипа!

— Направи ни горди!

Мъжете продължаваха да се цупят.

Финалът вече беше близо, но Филипа пришпорваше усърдно. Когато нейният мощен красавец пресече финалната линия, доста зад нея се зададоха и останалите. Трите й приятелки крещяха прегракнали и се прегръщаха радостни.

Малко по-късно, когато прислужникът отведе коня на Филипа, тя триумфираща се присъедини към жените.

— Не ви ли казах, че мога да го направя? — извика широко усмихната и размаха камшика победоносно.

— Ако поиска, жената може всичко — отговори Миси.

— Амин! — добави Луси.

Докато трите прегръщаха и поздравяваха своята приятелка, загубилите състезанието мъже набързо прибраха съпругите, прислужниците и конете си и си тръгнаха.

Като гледаше приятелките си, Миси се почувства горда, че е променила целия им живот и ги е освободила от оковите на техните скучни съпрузи. Все още се усмихваше до уши, когато четирите, хванати за ръце, се приближиха към мъжете. Но усмивката й се стопи, като видя намръщените им лица.

— Надявам се, че си доволна — излая Чарлз към Филипа и протегна ръка.

Филипа я пое, вирна глава и тръгна с него.

— Наруга ли се за днес? — добави надменно Джереми към Луси.

Тя врътна глава и се насочи към семейната карета, без да му отговори.

— Следващия път може би ще поискаш да яздиш една от глупавите си шапки, нали? — заяде се Брент с Антоанет.

Тя го удари с баретата си и тръгна пред него.

Фейбиан пристъпи напред, усмихнат цинично и предложи ръката си.

— Ще тръгваме ли?

Миси ги погледна предизвикателно.

— Накъдето кажеш.

Докато пътуваха към дома и, тя не спря да излива яда си.

— Вие, мъжете, наистина сте обречени да губите — заяви тя.

Той се изсмя горчиво.

— А ти наистина не направи добро на приятелките си.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя.

Той стисна зъби.

— Единственото, което постигна, е, че създаде разногласия в трите семейства. Направи ги нещастни.

— Това не е истина. Тези жени щяха да се превърнат в изтривалки на противните си мъже! Аз просто ги накарах да отстояват правата си.

— Защото мъжът и жената са равни? — присмя й се той.

— Дяволски смешно.

— Но ти не искаш равенство! — възрази той разгорещено. — Ти никога няма да се успокоиш, докато не признаем, че сте по-добри от нас.

— Може би сме.

— Видя ли, че съм прав?

— О, ти си невъзможен. Никога няма да се промениш. Много съм щастлива, че не съм…

Внезапно той спря коня.

— Щастлива си, че не си какво, Миси? — попита той с мъртвешки сериозен тон.

Тя преглътна.

— Щастлива съм, че все още не съм се омъжила заблудена — бързо изфабрикува отговора тя.

Той се изсмя подигравателно.

— Що за двусмислие е това? — притегли я към себе си и намръщен я изгледа. — Знаеш ли какво правиш, любов моя?

— Какво правя, господин Фонтено? — попита тя с ненадминат сарказъм.

— Започваш битка с мен, така че утре да не се омъжиш за мен. Но няма да стане.

Почувствала, че ще я целуне, за да я подчини, тя се извъртя.

— Фейбиан, закарай ме у дома. Имам да правя толкова много неща за утрешния ден. А и, честно казано, нямам настроение да задоволявам долните ти инстинкти.

Той изруга, обърна се и подкара коня.

Мелиса се подаде срамежливо от кабината. Беше облякла тесни бикини, а дългата си коса беше вързала на конска опашка. Джеф стоеше срещу нея на терасата по плувки. Загорялото му тяло изглеждаше великолепно.

Той подсвирна. Поглъщаше я с очи.

— Казах ли ти, че ще облечеш бански костюм?

Тя силно се изчерви, като погледна ивиците синя и бяла тъкан, които едва покриваха формите й.

— Джефри, чувствам се направо гола!

Той й намигна сериозно.

— Това ще стане по-късно.

Тя пристъпи към него и го побутна закачливо.

— Ти, сексапилен дявол такъв!

Той я прегърна и се разсмя високо.