Майк Резник - Гадателката

— Ти си рядко съкровище, скъпа. Дори не ми хрумва да те нараня. — Той внезапно обви ръка около Мишката. — Но нямам никакви скрупули да причиня болка на нея.

— Не! — извика Пенелопа. — Тя ми е единствената приятелка. Пуснете я и ще дойда с вас.

— О, не бих го направил, скъпа. Вече разбрах каква си и не бих си помислил да те взема без някакво средство, с което да те контролирам. Рано или късно ще намериш начин да избягаш или дори да ме убиеш. Но ако знаеш, че моят приятел Дука ще убие твоята приятелка веднага след като не ми се подчиниш… Тогава мисля, че ще имаме дълги и ползотворни отношения. — Той се усмихна. — Много си малка, скъпа моя. Убеден съм, че като пораснеш, ще оцениш гледната ми точка.

— Хайде да тръгваме — подкани го Златния дук, като държеше протезата си до гърлото на Мишката и вече пристъпваше към вратата.

— Все още не — спря го Краля на залаганията.

— Защо? — поиска да знае Златния дук.

— Завържете очите на момичето и й запушете устата.

— Защо? Тя няма да създава проблеми.

Краля на залаганията въздъхна.

— Радвам се, че поне аз все още използвам главата си — той махна на Зората на Септември, която започна да завързва очите на Пенелопа. — Може и да си забравил, но един недоволен убиец се разхожда по коридорите и ни причаква някъде там. Докато Мишката си мисли, че ще я убием, няма да му заповяда да ни нападне. А сега ми кажи какво ще се случи, ако малкото момиче види бъдеще, в което само ние тримата ще умрем?

По лицето на Златния дук постепенно се изписа разбиране.

— Точно така — продължи Краля на залаганията. — Следователно ако тя не може да им каже, те няма да предприемат нищо.

Той провери превръзката върху очите на Пенелопа.

— Добре, а сега й запуши устата.

Извънземната напъха смачкана носна кърпичка в устата на детето.

— Чудесно — Краля внимателно огледа пленничките си. — Вече можем да тръгваме. — Той се обърна към Мишката: — Госпожо, бъди така любезна и кажи на твоя приятел да не ни безпокои.

— Хлапе! — изкрещя Мишката. — Ако все още си там, позволи ни да минем. — Тя си пое дъх. — Помни, че още работиш за мен. Заповядвам ти да ни пуснеш!

Нямаше никакъв отговор.

— Хлапе! — извика отново Мишката. — Заповядвам ти!

После малката групичка тръгна по коридора, остриетата от протезата на Златния дук леко допираха гърлото на Мишката. Тя почти очакваше да попаднат на Вечното хлапе след всяка извивка на коридора или във фоайето, или дори в хангара. Но десет минути по-късно бяха на кораба на комарджията, а след още пет Последен шанс бе толкова далеч зад тях, че не се виждаше дори на екрана.

Таверната „Края на пътя“ вече беше затворена, когато Вечното хлапе захлопа по вратата. Миг по-късно вътре светнаха лампите, а Ледения каза седемцифрения код, който отваряше вратата.

— Търсих те — каза заплашително Вечното хлапе.

— Ето ме.

— Защо не ме пускат да излетя от Последен шанс?

— Първо исках да говоря с теб — отговори Ледения. — Ще пийнеш ли нещо?

— Бързам.

— Не е нужно. Ако Краля на залаганията искаше парите си, щеше да изпрати Златния дук след теб. Той искаше малкото момиче. — Ледения замълча за момент. — Тя и Мишката са в безопасност засега.

— Знаеш, че са отвлечени?

Ледения почти се усмихна.

— Не се случват много неща на моята планета, които да не знам.

— Защо не ги спря? — попита Вечното хлапе. — Спомням си, че им обеща защита.

— А аз се сещам, че на теб ти плащаха да ги защитаваш — отвърна другият. — Май нито един от нас не си свърши работата както трябва.

Той прекоси празната стая към бара и извади бутилка със странна форма и две чаши.

— Сигурен ли си, че не искаш да ти предложа нещо за пиене?

Вечното хлапе поклати глава.

— Само ми позволи да си тръгна — аз все още работя за тях.

Този път Ледения се усмихна наистина.

— Едва ли ти пука за тях — отсече. Убиецът не му отговори и той продължи: — Искаш единствено да се справиш със Златния дук.

Вечното хлапе обмисли за миг думите му, после вдигна рамене.

— Има ли значение? — Не се и опита да отрича. — Резултатът ще е един и същ. Ще го убия и ще ги освободя.

— Нямам никакви възражения. — Ледения напълни чашата си с някаква синя течност.

— Тогава защо не мога да си тръгна оттук?

— Защото си мислех, че може и да дойдеш с мен.

— Не искам.

Ледения изпрази чашата си.

— Моят кораб е по-бърз и по-удобен от твоя.

— Работя винаги сам.

— Знам накъде е тръгнал Краля на залаганията.