Майк Резник - Гадателката

— Имаш ли нещо против да те попитам нещо? — обади се Вечното хлапе след няколкоминутно мълчание.

— Давай.

— Защо толкова много ти се иска да освободиш Мишката? Според нея последния път, когато е имала нужда от твоята помощ, си я оставил да гние в един затвор на Мсали IV.

— Този път положението е различно. Когато я пратих на Мсали IV, и двамата работехме за правителството и имахме секретна мисия. Тя можеше да откаже задачата. Знаеше рисковете, знаеше също, че ако я хванат, политическото и военното положение не позволяват спасителна операция… В момента, когато я хванаха, всичко свърши. Имах заповед да не предприемам никакви спасителни действия.

— Останах с впечатлението, че сте били доста близки по онова време.

— Бяхме.

— Но не толкова близки, че да не се подчиниш на заповедите?

— Почти бяхме стигнали до политическо решение на нашите проблеми. Ако направех опит да я освободя, щях да изгубя доста опитни мъже и жени, а вероятно и да предизвикам война.

— Е, война все пак имаше. Дойдох твърде късно, за да се запиша за доброволец.

— Да, водихме война въпреки всичко — призна Ледения с въздишка. — Но аз не бях причината за нея.

Вечното хлапе напълни отново чашата си с кафе и започна да я разбърква енергично.

— Щом шансовете против нея са били такива, защо е приела задачата? — попита той.

— Поради същата причина, поради която сега е пленница на Краля на залаганията.

Вечното хлапе се намръщи.

— Не те разбрах.

— Мишката е най-добрият крадец, когото познавам. Няма сграда, която да не може да изкачи, стая, в която да не влезе, или ситуация, от която да не се измъкне. Трезва глава, бърз ум, стоманени нерви. Заради това я наех. Но тя имаше един недостатък и все още го има.

Другият помисли върху казаното и сви рамене.

— И какъв е той?

— Шекспир има един стих — тя обича силно, но не и умно. Мишката отиде на Мсали IV не защото смяташе, че може да се справи с работата. Тя отиде, защото ме обичаше и защото я помолих. А сега е решила да бъде майка на момичето Бейли и попада в ноктите на друг вид любов. И отново има неприятности. — Той поклати тъжно глава. — Позволява на чувствата да влияят върху трезвата й преценка. Затова ще срещне смъртта в скоро време.

— Този път ще я освободим и тя ще бъде жива — каза уверено Вечното хлапе. — Може и да не сме герои, но със сигурност сме се заели със спасителна операция.

— Нека изясним нещо: първата ни цел е наказателна — поправи го Ледения.

— Но нямаш нищо против и да я освободим между другото, нали? — развеселено го попита убиецът.

— Дори не знам от кого най-вече трябва да я освободим — мрачно отговори Ледения.

Отново млъкнаха. Ледения потъна в своите собствени мисли и спомени, а Вечното хлапе просто се умори да говори. Корабът продължи да се носи стремително през Вътрешната граница.

Изведнъж Пенелопа седна на койката си.

— Той идва — прошепна уплашено.

— Кой идва? — Мишката се вторачи тревожно в заключената врата на тяхната каюта.

— Ледения.

— На този кораб ли е?

Детето поклати глава.

— Не, но идва.

— Сигурно грешиш. Той никога не напуска Последен шанс.

— Идва да убие Краля на залаганията и Златния дук — убедено каза момичето. — А вероятно и мен.

— Мислиш, че Ледения иска да те убие?

— Той мисли, че съм лоша — Пенелопа внезапно се обърна към жената. — Защо ме мрази?

Мишката слезе от горната койка, седна до малкото момиче и я прегърна.

— Той никого не обича и никого не мрази — обясни тя. — Прекалено е затворен, за да чувства нещо към някого.

— Вечното хлапе е с него — допълни детето. — Може би той ще ни спаси от Ледения.

— Объркала си всичко, Пенелопа. Ако са заедно, значи идват да ни спасят от Краля на залаганията и неговите приятели.

Момичето видя студеното отчуждено лице на Ледения в ума си и потрепери.

— Предпочитам да остана с Краля на залаганията.

— Ледения няма да ти направи нищо лошо — рече успокоително Мишката. — Обещавам ти.

— Ти грешиш — отвърна малкото момиче. — От всички преследвачи той е единственият, който може да ми стори нещо.

— Откъде знаеш?

— Просто зная.

Внезапно по бузата й се търкулна сълза.

— Липсва ми Дженифър. Иска ми се да не я бяхме изоставили.

— Нямахме друг избор.

— Но тя е съвсем сама там, в оня хотел.

— Ако беше с нас, щеше да е пленница — изтъкна Мишката. — По-добре е там, където е.

— Но тя беше първата ми приятелка, а сега никога повече няма да я видя.