Майк Резник - Гадателката

Другият не се учуди особено.

— Ще го намеря и сам. Човек като него не се крие дълго.

— Платено ти е за още ден или два — продължи Ледения. Помълча малко. — Ела да работиш за мен и ще удвоя сумата, която ти е давала Мишката.

Вечното хлапе отвърна на погледа му, но забави отговора си.

— Каква е твоята полза? — попита накрая той. — Не ми изглеждаш филантроп.

— Аз притежавам този свят. Управлявам го, както един крал би властвал над кралството си там, на Земята. Обявих, че никой не трябва да ги закача, а Краля на залаганията не ми се подчини. — Наля си още веднъж от шишето и изпразни чашата на един дъх. — Ако му позволя да се измъкне, следващата година няма да управлявам дори този бар.

— Само заради това?

— Да. От какво ти е толкова весело?

— Ами и ти не си се загрижил за тях повече от мен. Ти тръгваш, защото пазиш репутацията си, а аз — защото искам да се справя със Златния дук. Не мислиш ли, че е забавно?

— Е, тези дни трудно се намират герои — отговори с тънка ирония Ледения. — Така че разчиташ на каквото имаш. А те имат само нас.

— Колко мъже ще вземеш със себе си?

— Нито един.

Вечното хлапе повдигна вежда, но не каза нищо.

— Ще наема тези, от които се нуждая, щом стигнем там, където отиваме — добави Ледения.

— Разправят, че ти самият си бил добър убиец.

— Разправят много неща. Не всички са верни.

— Но и не всички са лъжа.

Ледения впери поглед навън в тъмнината.

— Бях, преди време — каза накрая. — После открих, че е по-лесно да наемам хора, които са по-ентусиазирани от мен.

— Ентусиазирани да убиват?

Ледения поклати глава отрицателно.

— Да умират. — Остави бутилката обратно зад бара. — Готов ли си да тръгваме?

— А какво ще стане с моя кораб?

— Остави го тук. Ако оживееш, ще ти опростя сметката за съхранение. Ако ли не, няма да имаш нужда от него.

— А парите на Мишката? — продължи Вечното хлапе и потупа пачката под ризата си.

— Вземи ги. Тя няма да се върне повече тук, независимо какво ще се случи на момичето или на тебе.

За по-малко от пет минути Вечното хлапе прибра вещите си в малка чантаи я преметна през рамо. След още пет заедно с Ледения се качиха в кораба и излетяха в орбита, за да се отправят към по-гъсто населените светове на Вътрешната граница, в покрайнините на разширяващата се Демокрация.

Спаха, докато компютърът поддържаше курса, после се събудиха и закусиха в пълно мълчание. Ледения си наля кафе и погледна към измамно младия мъж, който седеше срещу него.

— Не си от най-приказливите — каза сухо той.

— Поживееш ли две столетия, откриваш, че си казал всичко, което някога си искал да кажеш — отговори Вечното хлапе.

— Предполагам, че е така — замислено кимна Ледения.

— Е, имам един-два въпроса към теб, но могат да почакат.

— Питай.

— Може би е по-добре да почакам. Няколко дни ще сме затворени на този кораб. Не е разумно да се скараме.

— Вече не се карам с никого.

— Едва ли преследваш Краля на залаганията заради самото преследване.

— Тръгнах след него, за да му дам урок — никой не нарушава заповедите ми на Последен шанс. Но не съм ядосан, това е просто бизнес.

— И, разбира се, няма да имаш нищо против, ако той убие малкото момиче, нали?

— Защо мислиш така?

— Имам си очи и уши. И мога да ги използвам.

Ледения помълча.

— Няма да я убие — рече накрая, без да отговори на въпроса.

— Когато спечели достатъчно или някой друг се досети коя е тя, може и да я убие.

— Няма.

— Мислиш ли? Той и Златния дук не ми приличат на състрадателни хора.

— Това няма нищо общо със състрадателността — отвърна Ледения.

— Тогава защо мислиш, че няма да я убие?

— Защото тя няма да му позволи — рече след дълга пауза.

Вечното хлапе се замисли над думите му.

— Тя наистина те притеснява, нали?

— Не, просто ме тревожи.

— Добре, не се тревожи прекалено много. Все още ми плащат да се грижа за нея.

— Аз ти плащам сега — наблегна на думите си Ледения. — Ще правиш каквото ти кажа.

— Не и през следващите два дни. А и ако бях на твое място, нямаше да раздавам прекалено много заповеди. Не убивам деца.

— Наемните убийци убиват този, за когото им е платено. Но — добави Ледения, — никой няма да убие това дете — нито Краля на залаганията, нито Златния дук, нито ти, нито който и да е друг. — Отново млъкна за миг. — Пенелопа Бейли няма нужда от твоята помощ. Плащам ти да ми помогнеш да освободим Мишката и да накараме всички да разберат какво се случва, когато някой наруши заповедите ми на моя свят.