Майк Резник - Гадателката

Ледения се вгледа продължително в нея.

— На твое място — каза накрая той — щях да я убия, докато все още имам този шанс.

Тя се вторачи в него.

— Не — рече с отвращение, — не си се променил.

Стана и излезе, прекоси улицата и влезе в хотела си. Заповяда на асансьора да я качи на етажа й, а после тръгна по коридора към стаята си. Веднага след чупката, която водеше към вратата й, се озова лице в лице със Златния дук. Той държеше звуково оръжие и мълчаливо я въведе в тъмна стая, три врати преди нейната.

— Светлина — заповяда нисък глас и изведнъж стаята се обля в светлини.

— Добър вечер, госпожо — каза Краля на залаганията, след като Златния дук застана до вратата. Тя се огледа отчаяно, като проклинаше глупостта си да не задържи Пенелопа при себе си. Видя Зората на Септември да й се усмихва от мястото си пред единствения прозорец в стаята.

— Какво искаш? — поиска да знае Мишката. — Ако са парите, не са у мен.

— О, ще стигнем и до парите, госпожо — отговори Краля на залаганията. — Точно сега ми се иска да поговорим за късмета.

— За късмета? — повтори Мишката.

— За късмета. — Той пристъпи напред и посочи малък белег върху слепоочието си. — Виждаш ли това, госпожо?

Мишката кимна, без да проговори.

— Знаеш ли какво представлява?

— Не.

— Това е хирургически белег.

— Някой, когото си опитал да биеш по втория начин, те е прострелял в главата ли?

Той се засмя.

— Не, госпожо. Опасявам се, че не. — Внезапно усмивката му изчезна. — Тук ми имплантираха силиконов чип, Щайнмец/Хардинг, номер 90347.

— И какво трябва да ми говори товва?

— Това е най-мощният математически чип, изобретен някога — обясни Краля на залаганията. — Мога да направя единайсет милиона изчисления, преди картата, която виждаш, да се регистрира от ретината ти.

Той направи малка пауза.

— Виждаш ли лявото ми око, госпожо?

— Изглежда точно като дясното — отговори Мишката.

— И така трябва да бъде. Но е изкуствено, госпожо. Може да вижда инфрачервения сектор, така както този изкуствен пръст — той повдигна показалеца на лявата си ръка — може да оставя следи, които само това око може да види.

Отново направи пауза.

— Ето защо знам, че тези две вечери ти имаше късмет, госпожо. И знаеш ли какъв късмет?

— Защо не ми кажеш?

— Ами в началото имах девет на един шанс да спечеля само заради чипа. Но когато започнах да губя, започнах да мамя. До края на вечерта ти победи при шанс едно на шест хиляди за мен. Това наистина бе поразително. Но тази вечер… тази вечер мамех при раздаването и те атакувахме по втория начин, и знаех, че ще цепя на поп, защото го маркирах, докато отварях тестето. Точните шансове ти да победиш тази вечер, госпожо, бяха 53 024 на един за мен… Такъв късмет не е за вярване! И се надявам да ми простиш, че не го вярвам.

Мишката не отговори, а Краля на залаганията продължи монолога си.

— Знаеш ли, госпожо, почти две вечери не можах да разбера как го правиш. Не можеше да виждаш картите, защото нямаш око за инфрачервения сектор, а дори и да имаше, не можеш да проникнеш в моя код. Нямаш съучастник, защото на масата бяхме само ние. Нямаше как да разбереш какво държа в ръката си, след като два пъти дори самият аз не погледнах.

— Говори по същество — обади се Мишката.

— По същество ли? — повтори Краля на залаганията. — Ами не можех да разбера как ме мамиш, така че реших да те накарам да цепиш картите с мен. Избрах да цепя поп и гледах какво ще стане по-нататък.

— Ако случайно си забравил, цепих на асо.

— О, знаех, че ще цепиш на асо, госпожо. И през ум не ми мина, че няма да успееш. Не, беше ми интересно какво ще стане, преди да го извадиш.

— Нищо не се случи.

— Почти нищо — поправи я той. — Малкото момиче излезе на сцената. — Той помълча малко. — Първоначално си помислих, че е телепат, но осъзнах, че един телепат не може да знае къде ще е асото. Или пък да прочете моите карти, когато дори аз не съм ги погледнал. И тогава се сетих за историите, които съм чувал за едно момиче, търсено от всички. — Той впери поглед в Мишката. — Тя е Бейли, нали?

— Не ставай смешен. Тя ми е дъщеря.

— Дук? — извика Краля на залаганията и четири тънки остриета се показаха от пръстите на дясната ръка-протеза на Златния дук.

— Сега, госпожо, ще те попитам само още веднъж и ако ме излъжеш, моят приятел ще те изкорми като риба. Разбра ли ме?

— Върви по дяволите — изруга Мишката.

— Сигурен съм, че всички ще отидем там, госпожо. И така, тя момичето Бейли ли е или не?