Майк Резник - Гадателката

— Е, вашият приятел Дука може да вземе няколко урока по покер — рече Мишката.

— Покерът всъщност не е специалността му — отвърна Краля на залаганията многозначително.

Мишката хвърли бегъл поглед към Златния дук.

— Вярвам ти. — Тя издърпа стола си назад. — Атмосферата стана неприятна — обяви тя. — Мисля, че ми стига за тази вечер.

— На колко възлиза купчинката пред теб? — заинтересува се Краля.

— Не знам.

Той се вторачи в чиповете й.

— Изглеждат около двеста хиляди.

— Щом казваш.

— Нека ти предложа нещо, госпожо — продължи той. — Хайде да цепим веднъж за тях.

— За всичките?

Краля кимна.

Тя погледна набързо към Пенелопа, но момичето изглеждаше погълнато от пасианса си. Естествено, помисли си Мишката, тя не може да ми каже дали ще изгубя или ще победя, докато не съм обявила, че приемам.

— А ако откажа? С уважение, разбира се.

— Мисля, че приятелят ми Дука ще го приеме като лична обида.

Мишката отвърна на усмивката му.

— Това може да не хареса на моя приятел Ледения.

— Тогава нека не забъркваме приятелите си — предложи опонентът й. — Нека да бъдем само ти и аз. Ще цепим веднъж за цялата тази купчина.

Той извади неразпечатана колода карти от джоба си.

— И ще използваме неотворено тесте.

— На мен ми харесваше това, с което играхме.

— За такава сума картите трябва да са чисто нови.

Мишката се замисли дали да го накара да поиска колода от бара, но реши първо да погледне към Пенелопа. Не видя никакъв отрицателен знак, затова кимна в знак на съгласие.

— Добре, цепим веднъж за сумата, която имам пред себе си. — Тя замълча за момент. — Ако загубиш — губиш. Няма да има повторение или изключения, защото иначе можем да продължим цялата нощ, докато ти победиш.

— Дадено — отговори Краля на залаганията. Отвори картите и ги разбърка, после ги остави на масата.

— Заповядай — подкани я той.

— Ти си пръв — отвърна тя.

— Предпочитам ти да цепиш първа.

Тя поклати глава.

— Това са моите пари. Ако искаш да си опиташ късмета за тях, цепи пръв.

— Както искаш. — Той протегна ръка, леко прокара пръсти по картите и вдигна поп.

Мишката погледна към Пенелопа, но за нея съществуваше единствено пасианса й. Най-накрая Мишката прочисти гърло, протегна ръка, поколеба се за миг и сложи внимателно пръстите си върху картите.

И тогава Пенелопа разля чашата със сока и изтрака със стола си, докато отскачаше, за да не си изцапа дрехите.

— Добре ли си? — попита Мишката, като вдигна леко ръката си над картите.

— Съжалявам — извини се момичето и започна да бърше масата със салфетка. — Толкова съм несръчна. Сърдиш ли ми се?

— Не, разбира се, че не — отговори Мишката.

— Госпожо — обади се нетърпеливо Краля на залаганията, — чакаме те.

Мишката се вторачи в колодата, пое дълбоко въздух и сцепи картите на асо.

— Моите поздравления, госпожо — Краля на залаганията стана от масата и се поклони ниско. — Предполагам, че днес просто не е моята вечер.

Зората на Септември също се изправи, но Златния дук остана на мястото си и продължи да я наблюдава студено. Едва когато Краля на залаганията и извънземната стигнаха до вратата, той стана и излезе мълчаливо след тях.

Както и предишната вечер, Пенелопа се присъедини към Мишката, а Вечното хлапе остана на масата.

— Успяхме! — прошепна Мишката, като се опитваше да овладее вълнението и радостта си. — Каква беше тази история с разлятата чаша?

— Видях, че ако цепиш, ще бъде тройка, и се опитах да видя как да го променя — обясни момичето. — Ако нададях вик и ти ме погледнеше, щеше да цепиш на вале. Ако направех нещо друго, ти вадеше други карти… но ако си разлеех сока, ти цепеше на асо. Зависеше колко ще се стреснеш и как ще мръднеш ръката си.

— Забележително! — възкликна Мишката. — Просто забележително!

Тя извика представителя на банката на казиното, смени чиповете си за кредити и ги занесе при Вечното хлапе.

— Ето — подаде му тя парите. — Ти ще ги пазиш по-добре от мен.

Мъжът прибра пачката в джоба на туниката си.

— Защо е това тъжно изражение? — попита Мишката. — Аз победих. Мога да те наема за още една или две седмици.

— Те просто си тръгнаха — Вечното хлапе изглеждаше нещастен.

— А какво очакваше да направят?

— Знам какво исках да направят — отвърна той. — Чувал съм за Златния дук. Никога не съм мислил, че ей така ще изостави една възможност за битка.

Той поклати разочаровано глава.

— Виж, съжалявам, че не ти се удаде да умреш на тази забравена от бога планета — рече Мишката с фалшиво съчувствие. — Но погледни на нещата откъм хубавата страна — ще имаш две седмици да рискуваш живота си. Междувременно имаш ли нещо против да отведеш Пенелопа обратно в хотела?