Майк Резник - Гадателката

— Повече от две столетия е защитавал хора.

Ледения поклати глава.

— Повече от две столетия е убивал хора. Има разлика. И единствената причина да е още жив е, че първо защитава себе си, а после клиентите си. — Той огледа бара и казиното. — Тук има шестима мъже и три жени, които са дяволски добри в своята работа. Всеки от тях ще те убие и ще отвлече детето веднага след като моята протекция бъде вдигната. Дори и Вечното хлапе не може да те спаси от всички тях.

Мишката огледа вътрешността на таверната, като се опитваше да открие деветимата, за които говореха. Тя позна двама или трима от холограмите им, един по оръжията… но осъзна, че повече от половината са й напълно непознати.

— Ти решаваш — обади се отново Ледения. — Направи това, което смяташ за най-добро. — Той спря за миг. — Но помни какво ти казах. Ако използваш малкото момиче срещу Краля на залаганията, аз ще…

Точно тогава в таверната „Края на пътя“ влязоха един мъж и една извънземна и Ледения се намръщи.

— Какво има? — попита неспокойно Мишката.

— Нищо — отговори той.

— Не ми казвай, че няма нищо, Карлос — възрази тя. — Виждала съм това изражение и преди.

Той се обърна към нея.

— Спомняш ли си, че ти казах да не използваш момичето?

— Да.

— Забрави го. — Кимна незабележимо към двамата новодошли. — Твоят приятел току-що изравни силите.

Тя леко промени положението си, докато започна да ги вижда с крайчеца на окото си.

— Кои са те?

— Мъжът се нарича Златния дук. Чувала ли си за него?

Тя поклати глава.

— Ами огледай го добре — каза меко Ледения — и ако го видиш някъде другаде, освен на Последен шанс, бягай от него като от дявола.

— Убиец ли е?

— По малко от всичко — отговори Ледения, втренчил поглед във високия и слаб като скелет мъж.

Златния дук очевидно притежаваше някаква ориенталска жилка, която се проявяваше във формата на очите, цвета на кожата, изпъкналостта на скулите и черната му коса. Вървеше с грацията на атлет, като че готов незабавно да смени посоката или скоростта на движение. Не носеше оръжия, но дясната му ръка завършваше с протеза, направена от чисто злато — в нея се криеха четири сгъваеми смъртоносни ножа, по един във всеки дълъг и елегантен златен пръст.

— Знае се, че търгува с наркотици в Демокрацията — продължи Ледения, — а също че понякога причинява пожари.

Златния дук и неговата придружителка седнаха на масата на Краля на залаганията и внезапно всички останали играчи се сетиха, че имат спешни ангажименти другаде, и се преместиха на съседните маси или на бара.

— Освен това е и комарджия?

— Не съвсем.

— Тогава защо седи на масата с картите?

— Предполагам, че Краля на залаганията го е поканил да поиграе с теб.

— Но нали току-що каза, че…

— Казах, че не е комарджия. — Ледения направи малка пауза. — Но ако той помогне на Краля на залаганията да те измами, това не е комарджийство, нали?

— Как мислиш, че ще се опитат да ме измамят?

— Вероятно ще те победят по втория начин.

— По втория начин? — повтори тя учудена.

— Имат си свои сигнали, чрез които разбират кой от тях има най-добра ръка. Другите двама се отказват рано, така че и да победиш, ще получиш малка сума. А ако загубиш, ще ти се наложи да платиш прекалено много, за да видиш печелившата комбинация, тъй като този, който я държи, ще наддава до припадък.

— Разбирам. — Мишката кимна към извънземната. — Коя е тази?

— Тази ли? — Ледения погледна човекоподобната извънземна с големи оранжеви очи, широки ноздри, червена перука, която едва прикриваше зеещите ушни отвори, и костюм, в който циркулираше чиста течност около торса и краката й. — Наричат я Зората на Септември. Дяволски добра е с картите. В чуждите светове е машата на Краля на залаганията. — Той продължи да се взира в нея. — Всъщност тя не вдишва течност през хриле или нещо подобно, просто трябва да поддържа тялото си влажно. Ако този костюм спре да подава вода около нея за няколко минути, тя се свива на кълбо и умира… Или изпада в някакво каталептично състояние, което е много близко до физическата смърт.

— Откъде знаеш всичко това?

— Виждал съм какво причинява неизправност в костюма на представител от нейната раса. Грозна гледка. Грозна миризма.

И двамата млъкнаха, после Мишката се обърна към него.

— Какво ще стане, ако Краля на залаганията се опита да ме убие на масата? Ти дори не носиш оръжие.

— Това е моят свят и не се нуждая от оръжие. А и той няма да опита нищо такова.