Майк Резник - Гадателката

— Ще играя.

— Сигурна ли си? Има доста професионалисти тук тази вечер.

— Всичко ще е наред — увери го тя. — А пък и ако искам да те наема за още една седдмица, трябва да изкарам малко пари.

Той вдигна рамене.

— Както кажеш. Щом си избереш маса, ще седна така, че да мога да те наблюдавам.

— Благодаря. Ледения е казал никой да не ни закача, докато сме на Последен шанс, но винаги има вероятност някой да не е чул. — После добави с горчивина в гласа: — Освен това веднъж разчитах на него и той ме подведе.

Тя мина покрай няколко маси с извънземни игри и със зарчета, докато стигна до една шестоъгълна, където трима мъже, две жени и един лодинит играеха покер. Раздаващият картите се отличаваше от останалите натруфени комарджии: призматичните му одежди променяха цвета си с всяко негово движение, ръцете му бяха обсипани с пръстени с истински скъпоценни камъни, ботушите му бяха от блестящата кожа на чуждоземно влечуго. Носеше монокъл с обикновено стъкло, прикрепен към туниката му със златна верижка, а на рамото му стоеше малка извънземна птичка, чиито оранжеви очички бяха вперени в блестящите пръстени, като че ли всеки момент щеше да скочи върху ръката му и да ги изкълве наведнъж.

Мишката застана зад играча с най-малко чипове — жена в износени кожени дрехи, които я открояваха сред тълпата от комарджии и мошеници дори повече, отколкото се набиваше на очи раздаващият картите. След няколко минути жената стана от стола, събра няколкото останали чипа и си тръгна.

— Това частна игра ли е? — попита Мишката.

— Не — отговори раздаващият картите. — Но мизата е висока.

— Колко?

— Десет хиляди, за да се влезе. Хиляда е минималният залог.

— Добре — съгласи се Мишката и се настани срещу него, като сложи на масата тридесет хиляди кредита. Щом парите бяха на масата, Вечното хлапе седна наблизо.

— Виждам, че сте дошли да играете — каза доволно раздаващият картите. — Банката! Донесете на дамата малко чипове.

Замениха парите й с тридесет елегантни чипа, направени от розовата кост на някакво извънземно животно.

— А детето? — попита раздаващият картите, когато човекът от банката на казиното се втурна към друга маса.

— Тя не играе — отговори Мишката.

— Освен това не наднича и в чуждите карти, нали? — настоя той.

— Нима ме обвинявате в измама, преди да съм започнала да играя?

— Не, съвсем не. Само искам да се уверя, че няма да ми се наложи да ви обвинявам по-късно.

Мишката се обърна към малкото момиче.

— Пенелопа, отиди седни там — тя посочи масата на Вечното хлапе, тъй като я виждаше, без да извърта глава — и ме изчакай.

— Може ли да получа една колода карти? — попита момичето. — За да си редя пасианси.

Раздаващият картите измъкна запечатано тесте от джоба си и го плъзна по масата.

— Дайте й тези.

— Благодаря — Мишката взе картите и ги подаде на Пенелопа. — Сега отиди там и ме изчакай.

Пенелопа благодари за картите и се настани на посочената маса.

— Имаш ли си име, госпожо?

— Най-различни.

— А как да те наричам?

— Както желаеш.

Той се усмихна.

— Винаги страшно много съм харесвал името Мелизанда.

Тя помисли за секунда, после се намръщи.

— Казвам се Мишка.

Раздаващият вдигна рамене.

— А твоето как е? — обади се отново тя, докато разглеждаше картите си.

— Ами когато минавам през Митницата, за да вляза в Демокрацията, се казвам Валенте, госпожо, Рикардо Валенте. Но тук си изкарвам прехраната, като ухажвам богинята на късмета, и името ми е Краля на залаганията.

— И как да ти викам — Краля или Залагащия?

— Наричай ме така, както ти харесва — отговори той.

— А какво ще кажеш да поиграем малко покер, докато си помисля? — попита Мишката и бутна два чипа към средата на масата.

Лодинитът и другите двама мъже посрещнаха залагането й, жената се отказа, а Краля на залаганията погледна картите си още веднъж.

— Отговарям и вдигам с хиляда. — Той взе три чипа и ги постави до другите в средата на масата.

Мишката вдигна картите си отново и се престори, че ги изучава, докато хвърляше поглед към Пенелопа. Малкото момиче почеса носа си — знак, че Мишката ще загуби ръката, а после се върна към своя пасианс.

Мишката помисли върху възможността да хвърли картите и да понесе по-малка загуба, но реши да не го прави: след като бе започнала със замах, не можеше да се оттегли веднага. Със съжаление отговори на залагането на Краля, изтегли две карти, после отказа да посрещне новите пет хиляди кредита, които той постави в средата на масата след изтеглянето само на една карта.