Майк Резник - Гадателката

— Господи, Карлос! Та тя е просто едно изплашено малко момиче. Говориш за нея, като че е някакво чудовище.

— Обзалагам се, че Калигула и Адолф Хитлер, а и Конрад Бланд са били някога малки изплашени момчета. Но са пораснали. — Той направи пауза. — Сигурна ли си, че искаш и тя да порасне?

Мишката го погледна яростно.

— Ти наистина си мръсник! Не ми помогна преди единайсет години, трябваше да се досетя, че няма да го направиш и сега.

— Ти знаеше какъв риск поемаш — отговори Ледения. — Когато чух, че са те хванали, се опитах да организирам размяна, но те не се заинтересуваха от предложението.

— И ти ме отписа.

— Всеки е заменим — отвърна той безизразно. — Това е част от играта.

— Не ти изглежда като игра, когато си затворен в клетка на някакъв чужд свят.

— Не, предполагам, че не.

Отново настана мълчание. Мишката бе втренчила поглед в мъжа пред себе си и се опитваше да преглътне това, което си спомняше за Карлос Мендоса.

— Добре си подбрал новото си име — проговори накрая тя. — Никога не си се отличавал със сърдечност и топлота, но сега си студен като лед.

— Сърдечността и топлотата никога не са решавали нищо — отговори той. — Причиняват само болка.

— Трудно ми е да повярвам, че някога съм те обичала. Като че ли е било с друг човек.

— Да, и той се казваше Карлос Мендоса, но вече не съществува.

— Може би е за добро — отвърна Мишката и се изправи. — Предполагам, че трябва да опитаме късмета си другаде. Съжалявам, че те обезпокоих.

— Млъкни и седни — рече Ледения. Той не повиши глас, но тонът му не търпеше възражение. За голяма своя изненада Мишката се подчини.

— Така е по-добре. Ти и момичето сте в безопасност, докато сте на Последен шанс. Дължа ти поне това — той замълча за момент. — Защитата ми не включва Вечното хлапе. А сега отиди в хотела и остани там около половин час. Така ще имам време да оглася решението си.

— А Вечното хлапе?

Той вдигна рамене.

— Може да остане или да си тръгне, но ако търси някой да го отърве от неговата скука, има същите шансове да го намери тук, както и навсякъде другаде.

— Имаш предвид себе си ли?

Ледения поклати глава.

— Няма причини да ме убива, а и аз нямам какво да доказвам.

— Ако след три седмици съм все още тук, един човек ще дойде при мен — илюзионист на име Мерлин. Искам и той да бъде под защитата ти.

Той я изгледа втренчено, но накрая кимна в знак на съгласие.

Тя отблъсна стола си назад и се изправи.

— Пак ще се видим.

— Така предполагам.

— Сервитьорката ми каза, че не трябва да плащам нито за стаята си, нито за бирата. Вярно ли е?

— И храната ти е за сметка на заведението.

— И по-добре да бъде — отговори тя. — Това е доста малка цена за успокояване на гузна съвест.

— Не се чувствам гузен, а задължен.

— Учудва ме силата на твоите емоции — рече саркастично Мишката.

— Наистина се радвам, че си жива.

— Следващия път дори ще ми кажеш, че още ме обичаш — подигра го тя.

— Не, няма.

— А може би никога не си обичал.

— Обичах веднъж — той замълча за миг. — Беше грешка. Не можеш да излагаш на опасност някого, когото обичаш.

— Значи престана да изпращаш хората срещу опасности?

Ледения поклати тъжно глава.

— Не. Престанах да ги обичам.

Този следобед Мишката се отби в офиса на оценителя и размени диамантите за стандартните 33 процента от пазарната цена. Излезе със 165 000 кредита и след като плати на Вечното хлапе за цялата седмица, се върна в стаята, която деляха с Пенелопа, и скри останалите пари във възглавницата на малкото момиче заедно с 20 000 кредита в брой, които бе взела от телата на миньорите.

— На безопасно място ли са парите тук? — попита тя.

Пенелопа, която играеше с куклата си, вдигна рамене.

— Предполагам.

— Но не знаеш със сигурност?

— В момента никой не ги иска.

— Ще ги потърсят ли довечера, когато мислят, че сме заспали?

— Вероятно не.

— Защо „вероятно не“? — попита Мишката. — Защо не „да“ или „не“, или „не знам“?

— Не мога да видя всичките възможни варианти на бъдещето. В тези, които виждам, никой не се опитва да открадне парите. — Тя замълча. — Освен един.

— И какво става с този един?

— Мъжът, когото наричаш Ледения убива жената, която се промъква, за да те обере.

— Наистина ли я убива?

— Само ако се опита да дойде тук. В другите варианти на бъдещето тя не се спира в офиса на оценителя или ако спре, мъжът, който работи там, не й казва за твоите пари.