Майк Резник - Гадателката

— Коя мислиш, че е тя?

— Пенелопа Бейли.

Мишката кимна.

— Как я… как се сдоби с нея?

— Освободих я от един извънземен на Уестърли.

— Ако беше откраднала негатронна бомба от военния флот — отбеляза кисело Ледения, — щеше да си в по-голяма безопасност.

— Не знаех коя е — отвърна Мишката. — Видях просто едно малко момиче, оковано в стая на извънземен, и реших, че не мога да я оставя там. — Тя замълча за миг. — Оттогава бягаме. Мисля, че ни преследват около трийсет или четирийсет души.

— Трийсет или четирийсет? — повтори развеселено мъжът.

— Вероятно.

— Все още не си наясно какво си направила, нали?

Тя се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Три правителства се опитват да намерят малкото момиче, а вероятно двеста твърде решителни мъже и жени искат да вземат наградата.

Мишката го погледна изненадано.

— Три правителства? — повтори тя.

— Поне толкова.

Тя асимилира думите му.

— Не мислех, че има двеста ловци на глави в цялата Вътрешна граница.

— Вече има.

Мишката поклати озадачено глава.

— И всички търсят Пенелопа?

— Точно така — потвърди Ледения.

— А ти? — попита остро тя.

— Какво аз?

— И ти ли искаш наградата?

Той поклати глава.

— Имам достатъчно пари, а и съм направил достатъчно услуги на Демокрацията.

Тя втренчи поглед в него.

— Ти си последният човек, когото ми се иска да моля за помощ, но ни е необходима твоята защита.

— На кои „вас“?

— На Пенелопа и на мен.

— Тя няма нужда от защита. Ти да, но тя не.

— Няма да позволя на никого да я отведе и затвори в някоя лаборатория.

— Повечето не искат да го правят.

— Мъжът, наречен Тридесет и две, иска.

Той я погледна втренчено.

— Какво знаеш за него?

— Само че е била в ръцете му веднъж и че вероятно я иска обратно — отговори Мишката. — А ти какво знаеш за него?

— Повече от теб. — Ледения се намръщи. — Как е допуснал въобще да му се изплъзне? Той е най-внимателният и старателен човек, когото познавам.

— Откъде го познаваш?

— Работил съм с него преди.

— Докато беше шеф на шпионите ли? — попита саркастично Мишката.

— Шефът на шпионите не е нищо повече от техен работодател — отговори Ледения.

— Знам. Както нае мен.

— Точно така.

— И него ли нае?

Мъжът поклати глава.

— Работехме за различни агенции. От време на време пътищата ни се пресичаха. — Той замълча за момент. — Беше най-добрият, когото познавах. Не мога да си представя, че е постъпил толкова небрежно и е позволил на малкото момиче да избяга. Тя наистина трябва да е всичко, каквото твърдят, че е.

— Най-вече е самотно, наплашено дете, което дори не знае на кой свят е родено.

— В същото време е най-силното оръжие в цялата галактика.

— Тя е само едно малко момиче.

— Малките момичета растат.

— И нейните възможности са твърде ограничени.

— Способностите също нарастват с възрастта.

Мишката поклати глава.

— Всичко, което може да каже, е кога някой ще й навреди.

— А ти не мислиш ли, че онзи, който е способен да предвиди бъдещето и чийто способности вероятно са още в зародиш, може да представлява голяма опасност?

— За кого? — поиска да знае Мишката. — За ловците на глави, които искат да я заловят?

— За всички или за всеки свят, който реши, че не й харесва.

— Това е абсурдно!

— Така ли? Както чувам, ти пътуваш с малко момиче, което може да накара възрастни мъже да падат мъртви на земята.

— Не става точно така — възрази Мишката.

— Искаш да кажеш, че тя не може да причинява смърт?

— Не е толкова просто.

— На мен ми звучи доста просто.

Мишката поклати глава.

— Тя притежава известна способност да предсказва.

— Така чух.

— Може да вижда няколко варианта на бъдещето и понякога чрез своите действия да избере кой да се превърне в действителност.

— Пак ти казвам, ти имаш нужда от защита. На нея никога не й е била необходима.

— Но тя не винаги може да избере бъдеще, в което да е в безопасност. Понякога няма алтернатива и я хващат.

— Хрумвало ли ти е, че колкото повече расте, толкова повече алтернативи ще се появяват пред нея?

— Надявам се. Страдала е достатъчно.

Ледения й възрази нетърпеливо:

— Нямам предвид, че ще вижда варианти на бъдещето, където е в безопасност.

— О!

— Щом има безброй възможни варианти на бъдещето и тя става все по-добра в опитите да си ги представя визуално и да ги манипулира, можеш ли да си спокойна, че един ден няма да си представи бъдеще, в което властва над цялата галактика с желязна ръка? Или няма да манипулира така събитията, че тази възможност да се осъществи?