Майк Резник - Гадателката

Той поклати глава.

— Плати ми за цяла седмица. Имаш още четири дни.

— Върни ми половината сума и ще си оправим сметките.

— Не възстановявам даден ми хонорар.

— Ще ти хареса да се справиш и с петимата наведнъж, нали? — тя се усмихна многозначително.

— Не съм против подобна възможност — призна той, като се опитваше да скрие колко приятна му е мисълта.

— Никой няма да ме закачи тук — рече Мишката.

— Защо си толкова сигурна?

— Пенелопа щеше да ме предупреди.

Вечното хлапе впери поглед в малкото момиче.

— Така ли?

Мишката се усмихна, протегна ръка и погали детето по главата.

— Тя ми е партньор. Ти си само наемник.

— Точно така — обади се Пенелопа. — Ние сме партньори.

— Как познаваш кой може да причини неприятности? — попита я мъжът.

— Просто бъди благодарен, че наистина знае — отговори Мишката.

Той продължи да се взира в малкото момиче. Накрая въздъхна.

— Такъв ми е късметът — промърмори Хлапето.

— За какво говориш?

— Последното нещо, което някога съм искал, е да имам предимство. А сега изглежда се сдобих с едно, независимо дали го искам или не.

— Само през следващите четири дни — успокои го Мишката. — След това можеш да се изправиш, ако щеш, сам срещу триста убийци.

Той вдигна рамене, хвана Пенелопа за ръка, излезе на прашната улица и се отправи към по-близкия от двата хотела. Мишката забеляза, че въпреки очевидното си желание да умре мъжът държеше Пенелопа с лявата си ръка, докато размахваше дясната на сантиметри от звуковото оръжие.

Тя се запъти към масата в ъгъла и в следващия миг една червенокоса сервитьорка се приближи до нея.

— Какво да бъде?

— Бира — отговори Мишката. Беше глупаво да иска определена марка — за свят, толкова близо до Ядрото, наличието на бира бе своего рода постижение.

— Добре — сервитьорката понечи да тръгне.

— И искам да видя Карлос Мендоса.

— Кого?

— В последно време е известен като Ледения.

— Ще го видите.

— Кога?

— Когато е готов. Знае, че сте тук. Питието ви е за сметка на заведението. Същото се отнася за стаята ви.

Да, помисли си мрачно Мишката, той знае, че съм тук.

— Ще дойде на масата ви, когато е готов — продължи сервитьорката.

Тя се върна на бара, после донесе бирата и изчезна през вратата. Мишката се взря в чашата за миг, след това я вдигна към устните си и отпи голяма глътка. Когато остави чашата обратно на масата, откри, че Ледения седи срещу нея.

— Доста време не сме се виждали.

— Наистина.

— Мислех, че си мъртва. Радвам се да науча, че не съм бил прав.

Настана дълга и неловка пауза.

— Как са нещата при теб?

— Добре. А при теб?

— Справям се.

— Кога напусна службата си? — попита Мишката.

— Преди девет години — отговори той. — Реших, че петнайсет години са напълно достатъчни за всекиго.

— Предполагам, че е така.

Отново мълчание.

— Не мислех, че ще поискаш да ме видиш отново — проговори накрая той. — Смятах, че си ми ядосана.

— Така е, Карлос. Но се нуждая от помощ.

— Виж ти.

Тя кимна.

— Имам малки неприятности.

— Съдейки по начина, по който те гледат някои хора тук — той посочи няколко ловци на глави, — бих казал, че имаш големи неприятности.

— Говори се, че ти управляваш този свят — продължи тя, без да обръща внимание на забележката му — и че нищо тук не става без твоето разрешение. Истина ли е?

— Горе-долу.

— Трябва ми безопасно място, където да се скрия за няколко седмици.

— Само за няколко седмици?

— След месец тук ще има толкова ловци на глави, че няма да можеш ги обуздаеш, дори да искаш.

Той се усмихна само с устни.

— Ще се изненадаш какво мога на моя свят.

— Както и да е, до месец ще сме си заминали, вероятно и по-рано. Но ми трябва малко време да планирам следващия си ход, без да трепвам от всяка сянка или шум.

— Защо си мислиш, че тези ловци на глави няма да те последват?

— Ако ни дадеш една преднина от десет часа, когато си тръгнем… Това е всичко, от което се нуждаем.

— Може да се уреди.

— Значи сме под твоята защита?

— Единият от вас не се нуждае от нея — отговори Ледения. — А както чувам, няма и да я поиска.

— Познаваш ли Вечното хлапе?

— Чувал съм за него. — Той млъкна за малко. — Защо пътува с вас?

— Наех го… но мога да си го позволя само за още няколко дни.

— Кого трябва да убие за парите ти?

— Не знам. Всеки, който се опита да убие мен.

Ледения се замисли, после каза:

— Ако малкото момиче е това, което мисля, че е, работата не му е по силите.