Майк Резник - Гадателката

— Би трябвало да пазя и двете ви — отбеляза той.

— С мен всичко ще е наред — успокои го Мишката. — Освен това всички ме видяха да ти давам парите. Не искам напразно да те обнадеждавам, но ако има опасност за някого, това ще си ти.

Настроението на Вечното хлапе се повиши, но пък Пенелопа придоби нещастен вид.

— Не мога ли да остана с теб? — примоли се тя.

Мишката поклати глава.

— Трябва да си поговоря с Ледения.

— Не се страхувам от него.

— Знам — усмихна й се Мишката. — Но имам чувството, че той се страхува от теб.

— Той ли? — не повярва Пенелопа.

— Да — потвърди Мишката. — А сега отиди в хотела. Аз ще дойда след няколко минути.

Вечното хлапе се изправи, хвана момичето за ръка и излезе нещастен в студената нощ.

Мишката усети погледа на Ледения, който се бе облегнал на бара. Тя му кимна с глава да дойде при нея. Той взе питието си и го пренесе покрай половин дузина безвкусно облечени миньори и търговци. Успя ловко да избегне един огромен извънземен торквил, който бе безразличен към уискито и другите екзотични чуждоземни напитки, но държеше да стои на бара. Красива червенокоса жена спря Ледения и му прошепна нещо; той огледа посетителите в таверната, поразмисли върху чутото, после кимна и без да обръща повече внимание на жената, продължи към масата на Мишката.

— Доста пари спечели тази вечер. — Ледения седна и остави питието пред себе си. — Искаш ли да ти ги пазя, докато наистина ти потрябват?

— Вечното хлапе няма да позволи на никого да му ги вземе — отговори тя. — А и ще ми трябват утре сутринта.

— О?

Мишката кимна.

— Искам да купя кораб.

— Мислех, че Вечното хлапе има.

— Да, но не мога да продължа да му плащам по сто хиляди кредита на седмица. Рано или късно ще имам нужда от свой кораб. Всъщност вероятно доста скоро.

— Колко голям?

— За трима. Не, нека да е за четирима, в случай че Вечното хлапе е все още с нас, когато се срещнем с Мерлин.

Ледения вдигна едната си вежда при споменаването на магьосника, но не зададе никакви въпроси.

— Е? — попита Мишката.

— Е какво?

— Мога ли да купя един кораб утре?

— Отиди в хангара. Обикновено имат няколко за продажба, а ако нямат, поне ще те насочат къде можеш да намериш. — Той замълча за момент. — Твърдо си решила да тръгнеш утре, така ли?

Тя кимна.

— Прекалено много хора вече знаят, че тя е тук. Колкото повече чакам, толкова повече от тях ще ни последват, когато напуснем планетата. Сега имам парите и няма причина да оставаме.

— Тя е в безопасност.

— Шегуваш ли се? — сериозно го попита Мишката. — Огледай се. Не всички тук са дошли да пият алкохола ти или да играят в твоето казино.

— Ти си тази, която е в голяма опасност — отговори той, срещайки погледите на няколко ловци на глави, които се преструваха, че не забелязват Мишката. — Но май все още не си осъзнала с кого точно пътуваш.

— Пътувам с най-добрия партньор на хазарт, който някой може да си пожелае.

Ледения вдигна рамене и отпи от чашата си.

— Прави каквото искаш. Не е моя работа.

— Не знам защо продължаваш да настояваш, че е опасна — продължи Мишката. — Повярвай ми, тя е само едно много уморено и уплашено малко момиче.

— Малко момиче, преследвано близо година от двеста професионалисти, което още е на свобода. Това не ти ли говори нещо?

Банкерът на казиното привлече вниманието му, като направи кратък знак с ръка, но Ледения поклати глава. Миг по-късно банкерът обясняваше на ядосан клиент, че шилинги Нова Кения не се приемат на Последен шанс.

— Беше затворничка на извънземен, когато я намерих — отговори Мишката. — Казах ти го вече.

— А сега затворничка ли е на извънземен?

— Не. Извади страхотен късмет, че я намерих.

— Имаш ли навик да влизаш в секторите на извънземните, когато крадеш в някой хотел? — попита Ледения.

— Не.

— Колко стаи имаше хотелът?

— Не знам.

— Сто, двеста или повече?

— Вероятно.

— Не се ли зачуди как попадна точно в тази, в която е била тя?

— Казах ти как се случи — раздразнено отговори Мишката.

— Знам как е станало.

— Въобще не си се променил, Карлос. Никога никому не си вярвал.

— Вероятно затова още съм жив. — Той замълча за миг. — Но нека ти дам един съвет.

— Какъв?

— Никога не я ядосвай.

— Аз съм единствената й приятелка.

— И без приятели се е справяла доста добре.

— Какво искаш да направя? — настоя Мишката. — Да я изоставя? Да я върна на твоя приятел Тридесет и две?