Майк Резник - Гадателката

— А ако опита?

— Тогава в тялото му ще има единайсет дупки, преди да успее да се прицели с пистолета си.

— Наблюдават го единайсет твои хора?

— Дванайсет — отговори Ледения. — Приемам, че един може да не улучи.

— Къде са?

— Наоколо.

— Тогава са добре прикрити — Мишката огледа набързо таверната и казиното.

— Така трябва да бъде.

— Колко са зад това огледало? — продължи тя и кимна към огромното огледало зад бара.

— Няколко.

— Огледална е само тази страна, нали?

Ледения се усмихна.

— Нямаше да са ми от полза иначе, нали?

— Да, така е — съгласи се Мишката и добави: — Ами предполагам, че е най-добре да отида на онази маса и да позволя на Краля на залаганията и неговите приятели да изпълнят пъкления си замисъл.

— Само запомни, че не са глупави.

Тя се усмихна по-уверено, отколкото се чувстваше.

— Та това са само пари.

— Имаш нещо по-ценно от пари и лекомислено поемаш риска да го загубиш — отвърна Ледения, като погледна към Пенелопа. — Краля на залаганията и приятелите му още не знаят коя или какво е тя, но ако някоя от двете ви се провали, той доста бързо ще се досети.

— Все още сме под твоята защита — припомни му тя.

— Мислех, че играеш, за да спечелиш пари за кораб. Тръгнеш ли си от Последен шанс, можеш да разчиташ само на себе си.

Тя задържа погледа си върху лицето му в опит да открие признак на емоция — раздразнение, ревност, каквото и да е, но не успя. Затова се обърна, прекоси таверната и влезе в казиното, приближи се до масата на Краля на залаганията и се настани така, че да може да вижда Пенелопа, без да бие на очи.

— Добър вечер, госпожо — поздрави я Краля на залаганията. — Вярвам, че ще ми дадеш шанс да си върна парите?

— Ако можеш — отвърна Мишката.

— Ще бъде малка игра тази вечер — отбеляза той. — Само ние четиримата.

— Нямам нищо против.

— Добре. Джентълменът отляво е известен като Дука — Мишката се усмихна любезно на Златния дук, който я гледаше студено, — а тази очарователна дама е Септември.

Извънземната, наречена Зората на Септември, кимна едва забележимо и за миг изкриви лицето си в подобие на усмивка.

— Същата игра като снощи? — попита Мишката.

— Чудесно, госпожо — отговори Краля на залаганията.

Тя повика представителя на банката на казиното, който отвори сейфа, извади чипове по хиляда кредита и нареди три купчинки точно пред нея.

— Защо не вдигнем входната вноска на две хиляди тази вечер? — предложи Краля на залаганията.

— Изглежда бързаш да си върнеш парите — рече Мишката.

Той вдигна рамене.

— Но ако ти не желаеш…

Тя го изгледа.

— Не, защо, две хиляди са добро начало — ако вземем неотворена колода карти от бара.

— Това показва сериозно недоверие, госпожо — отбеляза Краля на залаганията, въпреки че не изглеждаше изненадан.

— Играем за сериозна сума пари — парира тя.

Той сви рамене и поиска нова колода. Остави на Мишката да я отвори, после бутна два чипа към центъра на масата и разбърка картите с лекота, докато другите трима играчи поставяха чиповете си до неговите.

Мишката спечели първата ръка, после изгуби три малки залагания едно след друго. Златния дук не изглеждаше увлечен от играта, винаги напускаше рано и не сваляше черните си проницателни очи от нея. Зората на Септември играеше по-изкусно и спечели две от залаганията.

Тогава Мишката удари успешно и прибра шестдесет хиляди кредита, когато нейните четири валета победиха фула на Краля на залаганията. Дойде време за техния втори начин — Златния дук, Краля и Зората на Септември се редуваха да играят ръцете си. Този, който имаше слаби карти, напускаше рано и оставяше другия да залага срещу Мишката. Самата тя не можеше да каже как си сигнализираха, но не й пукаше.

Играта продължи още един час, Мишката натрупваше все повече пари, докато накрая отново се падна на Краля на залаганията да раздава. Той спря да разбърква картите и впери очи в нея.

— Имаш голям късмет с картите, госпожо — проговори накрая той.

— Може би просто имам талант да играя — отвърна тя.

Той поклати глава.

— Не, трябва да призная, че имаш късмет.

Тя сви рамене.

— Добре, щом повече ти харесва — имам късмет.

— Голям късмет.

— Обвиняваш ли ме? — попита Мишката.

— Не мога да те обвиня в измама, щом не знам как го правиш.

— Знаеш ли, така не звучи много по-добре.

— Как би ни излъгала? — попита Краля на залаганията с изражение, което опровергаваше думите му. — Ако моят приятел Дука се усъмнеше дори за миг, че ни лъжеш, веднага би ти извадил сърцето на масата. Нещото, което той наистина мрази, това са измамниците.