Майк Резник - Гадателката

— Недейте! — чу се тъничък глас от другата страна на вратата.

Краля на залаганията и Златния дук замръзнаха. После комарджията показа на Златния дук да отмести Мишката в единия ъгъл, извади малък лазерен пистолет от джоба си и заповяда на вратата да се отвори.

— Не й причинявайте болка! — извика умолително Пенелопа. — Тя е най-добрата ми приятелка.

— Заповядай вътре, млада госпожице — рече Краля на залаганията и се отмести леко встрани, а момичето се втурна в обятията на Мишката.

— Не трябваше да правиш това — смъмри я Мишката. — Той просто блъфираше.

Пенелопа поклати глава.

— Във всяко бъдеще, което можех да видя, ти не му казваше и Златния дук те убиваше.

— Ето значи как работи — възкликна Краля на залаганията с усмивка. — Толкова лесно ли било? Виждаш милиони варианти на бъдещето и си избираш този, който ти харесва, а?

— Не е толкова лесно — отговори Пенелопа.

— Ако ставаше така, вие никога нямаше да ме изненадате — обади се Мишката.

— Но тя беше в стаята си, госпожо, далеч от теб. Иначе не се и съмнявам, че щеше вече да си в таверната и да молиш Ледения за помощ.

— Той ви наблюдава и в тази минута — предупреди го Мишката.

— О, съмнявам се. Моята приятелка Септември намери всички негови холокамери. Това е един от талантите й: привлича я енергията от всякакъв вид — електрическа, магнитна, ядрена… А приятелят ми Златния дук сряза проводниците.

— Тогава той ще разбере, че тук става нещо нередно.

— Защо ме мислиш за толкова глупав, госпожо? Точно сега неговите хора от охраната гледат холограми на празна стая, които моята приятелка Септември свърза към системата преди намесата на Дука.

— Ще разбере.

— Сигурен съм в това — съгласи се Краля, — но дотогава ние ще сме изчезнали.

— На ваше място нямаше да съм толкова сигурен — обади се младежки глас през все още отворената врата и всички се обърнаха — Вечното хлапе стоеше с пръст върху спусъка на звуковия пистолет.

— Знам кой си — каза Краля на залаганията.

— И аз знам ти кой си — отговори Вечното хлапе.

— Това няма нищо общо с теб, така че ако си вървиш по пътя, няма да пострадаш.

— Просто последвай двамата си приятели навън или доста хора ще пострадат. — Очите на Вечното хлапе блестяха от вълнение, което Мишката виждаше за пръв път у него.

— Ние не търсим схватка — проговори Краля на залаганията.

— Не винаги получаваш това, което искаш — отвърна Вечното хлапе.

— Нека аз се заема с него — обади се Златния дук, а лицето му беше абсолютно безизразно, докато наблюдаваше противника си.

— Можеш да опиташ — ръката на Вечното хлапе леко се напрегна.

— Не! — внезапно изкрещя Пенелопа.

Всички замръзнаха.

— Какво има? — попита Мишката.

— Не искам да умираш — изхлипа Пенелопа.

— Няма да умра.

— Ако Вечното хлапе извади пистолета си, каквото и да се случи, ти ще умреш и аз не мога да го променя! — изплака момичето.

— Е? — попита Краля на залаганията, вперил поглед в младия мъж до вратата.

— Хлапе, по-добре си тръгни — обади се накрая Мишката.

— Но аз мога да се справя с тези тримата! — възрази той.

— Никой не казва, че не можеш — отвърна Мишката, като се опитваше гласът й да прозвучи твърдо. — Но дори и да го направиш, аз ще попадна под лазерен лъч или звуков удар. — Тя го погледна. — Моля те!

Вечното хлапе изгледа Златния дук още веднъж, после бавно тръгна назад, излезе в коридора, стигна до края му и зави зад ъгъла.

— Много умно от твоя страна, госпожо — одобри Краля на залаганията.

— Все още не съм готова да умра — отговори му тя.

— Никой никога не е готов — съгласи се той.

— Тогва ни пусни и Ледения няма да те убие — продължи Мишката. — Той не е като Вечното хлапе, него не мога да го разкарам.

— Защо не оставиш на мен да се тревожа за Ледения? — отвърна Краля. — Той не е напускал планетата с години. Едва ли ще го направи и сега… Но вие с детето тръгвате веднага.

— Няма да доживееш да вземеш наградата за нея.

— Знам, че може и да те шокирам, но аз въобще не се интересувам от наградата.

— Да, бе.

— Наистина. Наградата е едно малко ограничено състояние, докато възможностите за използване на малкото момиче са безкрайни. Съзнаваш ли колко мога да спечеля в някои от най-големите казина на Демокрацията с нейна помощ?

— Никога няма да ви помагам — обади се Пенелопа.

— Разбира се, че ще го направиш, скъпа моя — любезно й отговори Краля на залаганията.

— Не можете да ме принудите, независимо какво ще ми причините!