Майк Резник - Гадателката

— Какво?

— Знам, че на Звездната лодка има един мъж, който ще ни помогне.

— Кой?

— Не знам името му, но е облечен в много ярки цветове, много е висок и има брада.

— Убиец ли е? — попита Мишката. — Или ловец на глави?

— Не мисля.

— Как ще ни помогне?

— Все още не знам — отговори Пенелопа. — Но качим ли се на Звездната лодка, ще знам.

— Ако той разбере, че помагаш да го измамят, може и да ни убие.

Пенелопа поклати твърдо главва.

— Не. Не знам какво ще прави, но няма да ни навреди.

— И ще помогне и на двете ни, не само на теб?

— Да.

— Абсолютно сигурна ли си?

— Никога няма да тръгна без теб — увери я момичето.

— Може ли Карлос да ни настигне, преди да отидем на Звездната лодка?

— Не.

— Тогва ще трябва да вземем решение.

— Този човек ще ни помогне — настоя Пенелопа.

— Ще убие ли Краля на залаганията или другите?

— Не знам.

— Можеш ли да видиш дали Краля на залаганията тръгва след нас?

— Не.

— Не тръгва или не можеш да видиш?

— Не мога да видя толкова далеч.

Мишката въздъхна.

— Просто не знам — вдигна рамене тя. — Ако Карлос и Вечното хлапе ни настигнат, поне съм сигурна, че няма да си тръгнат, без да убият Краля на залаганията и приятелите му.

— Не искам Ледения да ме настигне — обади се момичето, а върху лицето й бе изписан предишният страх.

Мишката я погледна напрегнато.

— Сигурна ли си, че този човек ще ни помогне? — попита тя накрая. — Няма просто да се опита, а ще успее?

— Така мисля.

— Но не си сигурна?

— Ще съм сигурна, преди да го уведомя, че имаме нужда от неговата помощ.

— Дано да действа бързо, след като му кажеш, иначе ще останеш без най-добрата си приятелка.

— Краля на залаганията ще те убие само ако аз не му се подчинявам — отговори убедено Пенелопа. — Когато намеря някой да ни помогне, ще му се наложи да се притеснява повече за собствената си кожа.

— И това ли видя?

Пенелопа се усмихна.

— Не в бъдещето. Знам го, защото е лесно да разбереш Краля на залаганията — той е толкова елементарен.

— Така ли?

Малкото момиче кимна.

— Не е по-умен от Дженифър — отвърна тя и Мишката забеляза нотка на презрение в гласа й, която липсваше преди.

— Беше достатъчно умен, за да ни хване — подхвърли Мишката, като следеше много внимателно реакцията на детето.

— Не можах да видя достатъчно напред. Но следващата седмица или месец ще мога. — Пенелопа прегърна отново Мишката. — Мислят, че могат да те убият, но аз няма да им позволя. — Тя се замисли за момент. — Много глупави мъже са Краля на залаганията и Златния дук. — Внезапно върху лицето й се изписа детска ярост. — И ще съжаляват, че ме накараха да изоставя Дженифър.

Мишката я изгледа изненадано, но миг по-късно, толкова бързо както се бе появило, странното яростно изражение изчезна от лицето на Пенелопа.

— Обичам те, Мишке.

Жената на свой ред я прегърна.

— И аз те обичам, Пенелопа.

— И ако се опитат да те убият — продължи детето, — нещо лошо ще им се случи.

— Например? — попита Мишката.

— О, не знам — сви рамене момичето. — Просто нещо.

Звездната лодка бе най-изумителната и елегантна космическа станция на Вътрешната граница.

Стотици кораби, малки и доста големи, бяха спрели около нея. Всъщност лъскавият й корпус беше първото нещо, което привличаше погледа на посетителите, защото рекламираше името на тази станция с шестдесетметрови букви, които блестяха като милион малки слънца. Виждаше се от корабите, когато приближаваха на около две хиляди километра.

Вътрешността беше не по-малко блестяща от корпуса. Имаше ресторанти, барове, нощни клубове и дузина огромни хазартни зали, както и няколко частни стаи за игри с високи залози, които дори Краля на залаганията не можеше да си позволи. Мъже в официални костюми, жени в доста оскъдно облекло, извънземни в екзотични одежди — всички се движеха дискретно от маса на маса, от игра на игра, като предлагаха напитки, наркотици, асортимент от чуждоземни видове тютюн и игрални чипове.

Самите маси бяха разделени почти наполовина между човешки и извънземни игри. Не бе за учудване, че преситените хора са тълпяха около масите с по-популярни извънземни игри и понякога губеха по десет хиляди кредита в такива като джабоб, които бяха доста сложни и отнемаха години да се усвоят. А представителите на извънземните раси — канфорити, домарианци, лодинити и дори двама метанодишащи атрианци в своите студени защитни костюми, губеха огромни суми на покер, двадесет и едно или рулетка.