Майк Резник - Гадателката

На борда на Звездната лодка можеше да се направи всякакъв вид облог. Огромна зала със стотици компютърни и видеоекрани предлагаше най-пресните новини и облози за всички спортни събития в рамките на Демокрацията. В друга зала висяха прогнозните резултати от хилядите избори, провеждани всекидневно, за важни и дребни политически постове из петдесетте хиляди свята на Демокрацията. Трета стая бе предназначена за безкрайните всекидневни игри, които отново бяха на мода в галактиката, където Човекът се бе отдалечил от корените си, но постоянно търсеше начин да научи повече за тях.

Златния дук остана да пази Мишката, или по-точно да я накаже, ако Пенелопа откаже да упражни своя талант в полза на поробителите си. А Краля на залаганията заведе Зората на Септември и малкото момиче на Звездната лодка.

Бяха сканирани много бързо и внимателно на входа. После Краля на залаганията отиде до едно от гишетата на касиерите, внесе сума за игрален кредит и направи бърза обиколка на игралните зали. Накрая си намери маса, която не се различаваше по нищо от останалите, но кой знае защо му хареса, и махна на Зората на Септември да се настани на един от празните столове до него.

После се наведе към Пенелопа и й прошепна:

— Помниш ли сигналите, за които говорихме?

Тя кимна.

— Докосвам лявото си ухо за твоя победа и дясното, ако Септември е с по-добрата ръка.

— Точно така, детето ми. А помниш ли какво ще се случи на приятелката ти, ако дори веднъж ми подадеш грешен сигнал?

— Помня — отговори Пенелопа. Тя се огледа наоколо. — Къде искаш да застана?

— Ела с мен — Краля на залаганията я поведе към дълъг бар покрай стената. Повдигна я върху един екзотичен стол и извика бармана, белонианец с оранжева кожа.

— Имате ли нещо безалкохолно за младата дама? — попита Краля любезно.

— Имаме широк избор — отговори белонианецът в превеждащото устройство.

Краля на залаганията извади пачка рубли Нов Сталин от джоба си и ги сложи на бара.

— Дайте й всичко, което поиска, и се погрижете никой да не я безпокои.

Белонианецът показа виолетовите си зъби в своя най-добър опит за усмивка и взе парите.

— За мен ще е удоволствие, господине.

Краля на залаганията се обърна към Пенелопа.

— Не искам да мърдаш оттук, ясно ли е?

— Да — кимна момичето.

— Надявам се да е така, детето ми, или твоята приятелка ще пострада.

Пенелопа го изгледа, но не каза нищо. Миг по-късно той се върна обратно на масата и се настани така, че да я вижда добре.

Белонианецът донесе три вида сок на Пенелопа и тя избра най-големия контейнер — искрящ кристал във формата на рог от древно животно. Първата ръка бе раздадена и тя съвсем небрежно докосна дясното си ухо. Краля на залаганията се усмихна — неговите опоненти приеха, че се усмихва на някаква тяхна забележка, и продължи да залага и да вдига мизите, докато всички освен Зората на Септември отпаднаха. Когато тя обърна своя фул от аса и валета, той остави картите си на масата, без да ги показва.

Похитителите й загубиха следващите две ръце, после Пенелопа докосна лявото си ухо — победа на Краля на залаганията. Този път Зората на Септември продължи да залага и да вдига мизите, докато не остана само още един играч. Тогава тя свали картите си и остави на Краля да залага сам за себе си.

Продължиха така още половин час. Не винаги вдигаха мизите, когато знаеха, че държат печеливши ръце, и не винаги отпадаха рано, ако бяха обречени да загубят, но постепенно събраха почти всички пари на масата пред себе си. Двама от играчите — един канфорит и един човек, решиха да се откажат и местата им бяха заети от нови двама мъже.

Докато Краля на залаганията и Зората на Септември трупаха пари, Пенелопа седеше неподвижна на бара, очите й обхождаха залата, умът й подреждаше различни възможности, варианти на бъдещето и средства за постигане на желаната цел.

Най-накрая откри, каквото търсеше. Висок, разкошно облечен мъж, чиито блестящи дрехи постоянно променяха цвета си, а косата и брадата му имаха всички нюанси на дъгата. Ботушите му бяха от фосфоресциращата синя кожа на вече изчезналия Леден демон от Белок IV. Той сякаш се разхождаше безцелно из залата, като се спираше от време на време до някоя маса, а черните му очи не изпускаха и най-малкия детайл. Накрая застана срещу огромна рулетка, извика един от касиерите и си поиска няколко чипа. Пенелопа не знаеше името му или защо се намира върху борда на Звездната лодка, но знаеше, че той е човекът, когото търси.