Майк Резник - Гадателката

— Им? Кои са те?

Пенелопа докосна дясното си ухо, когато Зората на Септември взе най-добрата ръка, а Краля на залаганията впери поглед в нея.

— Вървете си сега — прошепна тя. — Прекалено дълго говорих с вас.

Младият мъж се огледа още веднъж наоколо, като се опита да види от кого се страхува малкото момиче, после нехайно се приближи до масата с рулетката. Миг по-късно пълничка жена с побеляла коса стана, а той продължи да наблюдава рулетката в мълчание, докато топчето спря на тридесет и едно. Накрая се приближи до ярко облечения мъж и му прошепна нещо. Той го изгледа любопитно, после вдигна рамене и заложи доста чипове на девет.

Прибра спечеленото и сложи още по-голяма купчинка чипове върху единадесет. Когато топчето спря на същото число, прошепна нещо на младия мъж. Той се върна на бара, но по пътя спря закратко до една-две игри на покер и един джабоб.

Застана на около два метра от Пенелопа, облегна се на бара и каза тихо, взирайки се в бутилките с алкохол точно пред себе си:

— Добре, млада госпожице, сключихме сделка… Но при едно условие.

Пенелопа знаеше какво е условието, но въпреки това попита за него.

— Иска още две печеливши числа.

— След като освободи приятелката ми.

— Ами като се втурнем в кораба, за да я освободим, после може да се наложи да си тръгнем много бързо. Затова иска числата сега.

— На масата седи мъж със златен зъб. След неговата печалба ще се паднат две и двадесет и девет.

— Веднага се връщам.

Младият човек предаде информацията на работодателя си и се върна на бара.

— Добре, ако са печеливши, ще работим заедно. Разкажи ми за твоята приятелка.

— Казва се Мишката.

— Мишката? Не ми се ще да мисля на какво прилича тогава.

— Много е хубава — защити я Пенелопа.

— Къде е?

— На кораба на Краля на залаганията.

— Краля на залаганията? Кой е той?

— Играе на карти в средата на залата.

— Преди да се обърна, кажи как да го разпозная. Доста народ има тук.

— Зората на Септември е с него.

— Това няма да ми помогне много.

— Тя е извънземна. В костюма й има вода.

— Воднодишаща? Не видях нито една, докато обикалях наоколо.

— Не диша вода, но тялото й трябва да е постоянно влажно.

— Добре, това ще свърши работа.

Младият мъж се извърна бавно, очите му обходиха внимателно залата, после отново се облегна на бара.

— Има ли някой друг, освен Краля на залаганията и извънземната?

— Има един мъж на кораба.

— Само тримата ли са?

— И моята приятелка.

— Корабът има ли си име? — попита мъжът, след като се падна първото от двете числа, които Пенелопа му каза.

— Не знам името му.

— Регистрационен номер?

— Не го знам.

— Надявам се, че не очакваш да влизаме във всеки кораб навън, нали?

— Мога да ти го опиша и да ти обясня къде е спрян.

— Защо просто не дойдеш да ми го покажеш?

— Защото ако тръгна с теб, Златния дук ще убие приятелката ми, преди да стигнем до кораба.

— Златния дук? — повтори младият мъж. — Чувал съм за него.

Падна се и второто печелившо число.

— Добре, кажи ми как да намеря кораба.

Пенелопа описа формата, размера и мястото.

— Следващия път като ме видиш, излез през вратата откъм масите със заровете — й нареди мъжът.

— Не се бави много.

— Ще освободим теб и твоята приятелка — рече раздразнено той. — Това не е ли достатъчно?

— И други ни преследват — поясни Пенелопа. — Ще пристигнат скоро.

— Какво, за Бога, сте направили вие двете — ограбили сте трезора на Делурос VIII ли?

— Нищо не сме направили — горещо възрази Пенелопа.

Ярко облеченият мъж прибра печалбата си от масата с рулетката, спря пред гишето на касиера и излезе от залата, без дори да погледне към тях.

— Време е за работа. Ще се върна след няколко минути.

— Бъди внимателен — помоли Пенелопа.

Мъжът се усмихна саркастично.

— Много мило, че си се загрижила за мен.

— Внимавай Златния дук да не нарани приятелката ми.

— Може и да е убиец, но не е луд. Когато разбере срещу кого е, ще я пусне без съпротива.

— Понякога я пуска, понякога не.

— За какво говориш? Само веднъж ще я освободим.

— Погрижи се приятелката ми да не пострада.

— Ще дадем всичко от себе си.

— И ще е най-добре да го направите.

Той се изсмя.

— Или какво?

— Или ще съжалявате — каза Пенелопа толкова убедително, че усмивката му изчезна. Той задържа погледа си върху нея още малко, като се чудеше в какво се забърква, после сви рамене и напусна казиното.