Майк Резник - Гадателката

— Ти наруши закона — отговори Ледения.

— Какъв закон, за Бога?

— Моят закон. — Той се обърна към Вечното хлапе. — Нека да видим дали си толкова добър, за какъвто се мислиш.

— По-добър — отвърна убиецът и посегна към звуковото си оръжие.

Пръстите на Златния дук се сключиха около лазерния му пистолет, но беше мъртъв, преди да го извади и да се прицели. После бавно и съвсем нехайно Вечното хлапе се обърна към Краля на залаганията и го уби.

— По дяволите!

— Не се разстройвай — обади се Ледения. — Това беше екзекуция, а не убийство.

— Не ми пука, че ги убих — отговори Вечното хлапе. — Но се надявах Златния дук да бъде по-голямо предизвикателство. — Той вдигна рамене. — Не разбирам как, по дяволите, е изградил репутацията си. — Погледът му попадна върху Зората на Септември, която гледаше, без да помръдне или да издаде звук. — А тази?

— Убий я.

Вечното хлапе изгледа голата извънземна, беззащитна в своята вана с животворна течност.

— Виж, това изглежда като убийство.

— В колана си имам метателен пистолет — отговори Ледения. — Или ти ще я убиеш бързо, или аз ще пробия на няколко места ваната й и ще я гледаш как умира бавно, докато течността изтича.

— Ти си един безсърдечен мръсник! — Вечното хлапе внезапно се усмихна. — Възхищавам се на професионализма ти.

— Аз съм ти работодател — прекъсна го Ледения. — Убий я.

Той тръгна да разглежда кораба с надеждата да намери някаква следа къде пиратът е отвел Пенелопа и Мишката. Когато се върна, Зората на Септември бе мъртва.

— Сега какво?

— Аз тръгвам след Главореза Янки — отвърна Ледения. — Закарай тези тримата на Последен шанс.

— Какъв смисъл има? Нали са мъртви.

— Искам всички на Последен шанс да го научат.

— Прати им холограма.

— Всеки артист с малко грим може да стъкми една холограма. Искам да ги закараш на Последен шанс и да ги окачиш там, където всички ще ги видят.

Вечното хлапе се замисли.

— Не смятам, че ще го направя.

— Работиш за мен, забрави ли?

Убиецът поклати глава.

— У мен има двеста хиляди кредита на Мишката. На нея не й трябват, докато е затворничка, следователно тя и малкото момиче са ме наели за още две седмици.

— Детето не се нуждае от твоята помощ. Това трябва да ти е станало пределно ясно досега.

— Така мислиш ти.

— Такива са фактите.

— Но има и още една причина.

— О?

Лицето на Вечното хлапе се оживи от вълнение.

— Искам да се изправя срещу четирийсет мъже наведнъж.

Ледения замълча, после вдигна рамене.

— Ако наистина искаш да загинеш в славна битка, можеш да останеш с мен. Само да уредя някой да откара тези тримата на Последен шанс и тръгваме.

— Почакай малко.

— Какво има?

— Знам защо аз отивам. Но ти?

— Какво значение има?

— Никакво, докато не стигнем там.

— И?

— Ще спася малкото момиче, няма да я убивам. — Младият мъж направи малка пауза. — Ако искаш да я убиеш, ще трябва първо да се справиш с мен.

— Ще застреляш работодателя си? — попита Ледения.

Вечното хлапе не можеше да познае дали той е разгневен, любопитен или просто развеселен.

— Не, няма.

— Е, тогава всичко е решено.

— Не съвсем. Напускам. Не работя повече за теб.

Ледения се усмихна.

— Възхищавам се на професионализма ти. — Той замълча за миг. — Разбира се, може да се интересувам единствено от спасението на Мишката. Не съм казвал нищо друго.

— Съмнявам се.

— Защо?

— Защото сега те познавам по-добре.

— Не съм казал, че възнамерявам да убивам когото и да било — подчерта Ледения.

— Няма значение какво казваш — отговори твърдо Вечното хлапе. — Просто запомни: ако се опиташ да убиеш малкото момиче, преди парите на Мишката да свършат, първо ще трябва да се справиш с мен.

— Направи това, което смяташ за правилно — изрече Ледения невъзмутимо.

— Така и смятам да направя — потвърди убиецът. Внезапно момчешка усмивка озари лицето му. — Може да стане доста интересно.

— Може би.

Гледаха се изпитателно един дълъг и неудобен момент. После Ледения се обърна към люка.

— Хайде — обади се накрая той. — Нека да наемем някой да закара тези тела на Последен шанс.

Излезе през люка, миг по-късно Вечното хлапе го последва.

Ледения уреди превоза на телата. Двайсет минути по-късно двамата, сключили временно примирие, се отправиха за далечния звезден куп Кинелус по следите на Главореза Янки и неговия човешки товар.