Майк Резник - Гадателката

Корабът на Краля на залаганията все още бе до Звездната лодка, когато комуникационната му система се задейства.

— Искам разрешение да се кача на борда — прозвуча безизразният глас на Ледения.

— Ти? — Краля беше искрено изненадан. — Дошъл си толкова далеч заради тях?

— Да, аз съм — отговори Ледения.

— Върви си — рече в микрофона Краля на залаганията. — Вече не са при мен.

— Настоявам за разрешение да се кача на борад.

— Разрешението отказано.

Последва десетминутна тишина. После гласът на Ледения отново прозвуча в кораба.

— Току-що поставих малък експлозив на един от вентилационните ти клапани. Държа превключвателя в ръката си. И така, по един или друг начин ще се кача на този кораб. Абсолютно безразлично ми е дали ще има живи, когато се кача.

— Не ти вярвам — отговори Краля.

— Това е твое право. Имаш трийсет секунди да отвориш люка.

Комарджията изчака двадесет и три секунди, после неохотно заповяда на компютъра да отвори люка. Миг по-късно Ледения и Вечното хлапе влязоха в малкия кораб.

Вътрешността беше променена, така че да няма стени между пилотската кабина, кухненското помещение и една от каютите. Ледения се озова срещу Краля на залаганията в стая с почти петметрови стени. Зората на Септември, без своя защитен костюм, лежеше гола във вана с някаква цветна течност и ги гледаше с извънземните си очи. Златния дук с лазерен пистолет на единия си хълбок не обърна никакво внимание на Ледения, а се съсредоточи изцяло върху Вечното хлапе.

— Има ли бомба? — попита Краля на залаганията.

— Възможно е — отвърна Ледения.

— Това не е отговор — рече кисело комарджията.

— Както кажеш.

Краля на залаганията вдигна рамене.

— Няма никакво значение вече. Хората, които търсиш, не са тук.

— Хората, които търся, са точно тук.

Комарджията поклати глава.

— Няма ги — повтори той. — Малкото момиче ни направи на глупаци.

— Как?

— Чувал ли си за Главореза Янки?

— Не.

— Нарича себе си търговец, но не е нищо повече от пират. Има доста голяма флота и работи в областта край звездния куп Кинелус. Нито един товар не минава оттам, без той да вземе част от него, нито един кораб не влиза или излиза, без да плати глоба. Той е най-лошият вид крадец.

— Най-лошите крадци отмъкват хора, а не пари — вметна Ледения.

— Презирам такива забележки!

— Както искаш. Та какво за Главореза Янки?

— Снощи беше на Звездната лодка, на рулетката. По някакъв начин — все още не знам по какъв, момичето Бейли го е накарало да я вземе със себе си. Не разбрах нищо, преди да изчезнат.

— А Мишката? Тя къде е?

— И нея са взели. Разбрах чак когато Дука ми каза, че е изчезнала.

Вечното хлапе изглеждаше развеселен.

— Позволил си да откраднат Мишката от теб?

— Бяха четирийсет — изръмжа Златния дук в своя защита. — Ти какво щеше да направиш?

— Да ги спра — отговори Вечното хлапе.

— Не обвинявам моя партньор за нищо — продължи Краля. — Детето е виновно за всичко. Не бях го разбрал досега, но ако тя може да вижда бъдещето, може и да го променя. И точно това направи, въпреки че я наблюдавах през цялото време. — Той вдигна рамене. — По-добре е, че се отървах от малкото чудовище. Тази вечер спечелих добра сумичка и ако тя може да манипулира събитията, както го направи сега, рано или късно щеше да убие мен и приятелите ми.

— Мисля, че щеше да е доста скоро — отбеляза Ледения.

— Тя е голяма заплаха за всички.

— Има такава вероятност.

Краля на залаганията се вторачи любопитно в него.

— Никога не си мислил да я освобождаваш! — възкликна накрая.

— Какво възнамерявам да правя, си е моя работа.

— Ти тръгна след нас, за да я убиеш! — продължи комарджията.

— Не съм казал такова нещо.

— Но аз го казвам, виждам го изписано върху лицето ти. Виж, тя не е вече при нас. Нека да сключим примирие и ние ще тръгнем с тебе. Дължа й нещо за начина, по който ни направи на глупаци тази вечер.

— Ти все още не си разбрал, нали?

— Да разбера какво?

— Не съм тръгнал след нея.

— А след Мишката ли?

Ледения поклати глава.

— На Последен шанс бях издал заповед. Ти не се подчини. Сега е време да понесеш последствията.

Очите на Краля на залаганията се разшириха от изненада.

— Не си преследвал тях!

— Това не е спасителна операция — обади се Вечното хлапе и се усмихна на Златния дук. — Това е наказателна акция.

— Но това е смешно! — възрази Краля на залаганията. — Ние не сме твой враг. Врагът е на свобода някъде там — момичето Бейли.