Майк Резник - Перфектен убиец

— Добре — ядоса се Найтхоук, — разбрах те.

— Значи отиваме в Пръстена, нали?

— Не позна — отвърна Найтхоук.

— Но току-що ти обясних, че е самоубийство да слезеш на Солио — изнерви се Дядо Коледа.

— Просто ме предупреди с какво ще се сблъскам.

— Тогава какъв е проблемът?

— Искам Мелисанда.

— Няма нищо лошо в това, че я искаш — каза възрастният мъж. — Само не тръгвай след нея.

— Аз я обичам. Няма да я изоставя.

— Ти си глупак!

— Никой не е казал, че трябва да идваш — каза Найтхоук. — Мога да те оставя на първата срещната обитаема планета.

— И как ще съм сигурен, че на нея има църква? — отвърна Дядо Коледа. — Трябва ти някой да те пази, синко. И този някой съм аз.

— Значи идваш с мен?

— Като станем готови.

— Аз съм готов — каза Найтхоук.

— Готов си друг път — ядоса се Дядо Коледа. — Щом Ернандес поговори с Перлата от Маракайбо, а той не трябва да я чака да кацне на Солио, за да го направи, ще знае, че си убил Маркиза и вероятно я преследваш. Първото нещо, което ще направи, е да обяви награда за теб.

— Но аз убих човека, който той искаше.

— Да, но Маркиза вече е мъртъв и нищо не го свързва с убийството на Трилейни. Най-лесният начин да спести парите, които дължи на твоите хора от Делурос VIII е да те убие преди да успееш да обясниш защо Маркиза е бил нает за убийството или поне защо е замесен в него. Ще разпрати снимката ти до всички планети в Границата и ако неговите хора не те убият, някой друг ще те застреля за наградата. По дяволите, щом каже на твоите хора на Делурос, че нелегалният им двойник е кривнал от пътя и убива хора както намери за добре, те вероятно ще удвоят наградата.

— Е и, какво предлагаш?

— Да проявиш малко хитрост и да ги заблудиш — отговори възрастният мъж. — Спомни си, че ти казах за фалшивите паспорти и документи. Това ни трябва на този етап. Той ще очаква да се промъкнеш на планетата му, да кацнеш на място, където няма кой да те закачи и после да го нападнеш през нощта. Мисля, че ще е по-добре да влезеш гордо през парадната врата. Ще разкриеш самоличността си чак след като преминеш деветдесет процента от охраната му.

— Колко време ще отнеме това?

— Зависи — отговори Дядо Коледа. — На какво разстояние сме от Лилавия облак, Теразейн или Антарес III?

— Нямам представа — отвърна Найтхоук.

— Нито пък аз. Затова имаме навигационен компютър.

След минута корабът ги уведоми, че най-близката от трите планети, Лилавия облак, е на седемнадесет часа път.

— Поеми курс към Лилавия облак — каза възрастният мъж и си поръча още една бира.

— Там живее някой от твоите фалшификатори, така ли?

— Един от отговорниците по екипировката ми — поправи го Дядо Коледа с усмивка.

— Екипировка?

— Ще видиш — увери го Дядо Коледа.

Лилавия облак не беше много известна планета, въпреки че официално бе в границите на Олигархията. Беше определена за селскостопанска планета още в началото на човешката експанзия и осигуряваше храна за петнадесет околни миньорски планети. Ала почвата не беше много богата на хранителни вещества и скоро планетата остана в сянката на други светове с далеч по-добри ресурси.

Лилавия облак бе изоставен и забравен за близо две хилядолетия. Тогава в една от планинските вериги бе открито злато. Не беше много и жилите скоро се изчерпаха, но вече бяха направени пет-шест търговски града. От тях все още съществуваха два. В единия пребиваваха работниците от големите корпорации, които бяха поели контрол над изоставената земя и отглеждаха устойчиви хибридни култури. Другият град играеше ролята на спирка за зареждане на гориво на път за Вътрешната граница.

Найтхоук насочи кораба си към Томахавката, вторият търговски град на Лилавия облак. След като кацнаха той и Дядо Коледа слязоха, минаха покрай една колона реклами и холографии на издирвани престъпници и се качиха на един въздушен автобус до града.

— Тук съм идвал — каза Дядо Коледа като наближиха един малък ресторант. — Готвят невероятно.

— Чудесно — кимна Найтхоук и двамата влязоха вътре. — Вече ми се повръща от менюто в кораба.

Възрастният мъж избра една маса и седна.

— Менюто е много добро. Проблемът е, че всичко е от соеви продукти. А тук можеш да хапнеш истинско месо — от мутирали бизони, които отглеждат на няколкостотин километра по на запад. Само да ги видиш тези добичета: кърваво червени и почти по три тона парчето. Много са вкусни.