Майк Резник - Перфектен убиец

— Как се казват? — попита Найтхоук.

— Червени бизони — отговори Дядо Коледа. — Вземи си филе. Разкошно ястие.

Поръчаха си и докато чакаха да им донесат храната, Найтхоук се обърна към Дядо Коледа:

— Къде се намира твоят човек?

— Малко по-нагоре по улицата.

— Сигурен ли си, че не се е преместил някъде?

— Разбира се, освен това той е тя.

— Как изобщо си я намерил на такава забутана планета? — попита Найтхоук.

— Срещнах едни колеги с по-достоверни документи от моите и ги попитах къде са им ги направили.

— Аз не бих се надявал да ми разкрият такъв източник.

— Имах партньор по това време. Един младеж, приличаше на теб. — Дядо Коледа се ухили. — Бих казал, че този от тях, който оцеля, доста охотно сподели информацията.

— А-ха, ясно — промърмори Найтхоук. В този момент храната пристигна. Той отряза малко парче месо, сдъвка го замислено и кимна одобрително.

— Както и да е — продължи Дядо Коледа, — дойдох тук, представих се като й върнах документите на убития крадец и й намекнах, че тъй като съм я лишил от няколко клиента, най-справедливо ще е да заема тяхното място. Проведохме кратки преговори и това е.

— Щом е толкова добра, защо имаш фалшификатори и на Теразейн и Антарес III?

— Невероятна пържола — Дядо Коледа си отряза парченце. — Никога не знаеш точно в кой момент ще оклепаш някоя самоличност или спешно ще ти притрябва друга, а не можеш да препускаш през половината галактика да си направиш нови документи. В цялата проклета галактика да има най-много десетина фалшификатори.

— Човек би помислил, че са повече — учуди се Найтхоук.

— Бяха повече.

— Какво им се случи?

— Хора като теб им се случиха — каза Дядо Коледа. — Конкуренцията в този бизнес е много голяма. Човек с твоите способности може да натрупа доста прилично състояние — един фалшификатор те наема да убиеш друг и така нататък. Всъщност много хора от твоето поприще са се занимавали точно с това.

След като приключиха с яденето, възрастният мъж се облегна назад:

— Е, не беше ли добро, както ти казах?

— Даже по-добро — отговори Найтхоук и избърса устата си с ръкав. — Никога няма да пропускам да се отбия тук, когато идвам в този край на Олигархията.

— Знаеш ли какво — каза Дядо Коледа, — преди да си тръгнем, ще купим двадесет-тридесет пържоли от червен бизон и ще ги сложим в корабната кухня.

— Звучи чудесно — съгласи се Найтхоук.

— Нека аз да платя — възрастният мъж натисна с палец един сензор. — Ти нямаш никакви сметки в Олигархията, а ако използваш тази от Границата, ще отнеме цяла вечност.

Компютърът разпозна отпечатъка му за по-малко от двадесет секунди и откри банковата му сметка на една близка планета.

— Сега какво ще правим? — попита Найтхоук, когато двамата станаха и тръгнаха към вратата.

— Сега ще отида при моята позната и ще се спазаря за всичко, което ни трябва — каза Дядо Коледа. — Може би е най-добре да не идваш с мен. Тъй като не те познава, би могла да не ни пусне да влезем.

— Няма проблем — съгласи се Найтхоук. Той се огледа, като излязоха от ресторанта. — Ще бъда в онзи бар отсреща.

— Добре — каза Дядо Коледа. — Ще се видим след двайсетина минути.

Найтхоук кимна и тръгна бавно към таверната. Вътре беше слабо осветено. Имаше колкото хора, толкова и извънземни. Той влезе, огледа се за свободна маса, видя една и тръгна към нея.

Седна, запали една малка, тънка пура и се огледа наоколо. Въпреки че беше в Олигархията, мястото бе примитивно дори за стандартите на Границата. Мебелите бяха от някакво местно твърдо дърво и не се носеха във въздуха, нито се нагаждаха спрямо тялото; всъщност единствената им функция беше просто да бъдат там. Въпреки че беше слабо, осветлението бе пряко: лампите не се нагаждаха да не дразнят зениците, а просто хвърляха мъждива светлина в помещението. Барът също беше направен от грубо дърво. Не блестеше, не искреше, нито пък светеше. В помещението липсваше и модерен компютър. Един дребен трикрак извънземен от планетата Моултой II ходеше от маса на маса, вземаше поръчки и сервираше питиета, докато барманът, който беше човек, правеше питиетата и пълнеше чекмеджето на касата с постоянно отегчено изражение.

Дребният моултоец дойде до Найтхоук и заговори в машинката за превод.

— С какво да ви бъда полезен, сър?

— Донеси ми една Прашна уличница.

— С удоволствие бих ви угодил, сър, но това е таверна, не бордей. Съжалявам, но не мога да ви предложа никаква проститутка.