Майк Резник - Перфектен убиец

— Трябва да поспя малко.

Отиде в пасажерската кабина и потъна в дълбок сън, без никакви сънища, който беше прекъснат от силното виене на корабната алармена система.

Джеф скочи, удари главата си в херметичната преграда, строполи се на леглото, опита се да дойде на себе си, докато сирените продължаваха да вият и най-накрая се втурна в коридора. Дядо Коледа беше в контролната кабина и търсеше механизма, който деактивира алармата.

— Спри! — извика Найтхоук. Сирените изключиха незабавно. — Настроени са да разпознават гласа ми — обясни той на възрастния мъж.

— Ето защо не успях да ги спра.

— Какво стана? — попита Найтхоук и се огледа. — Струва ми се, че всички системи работят.

— Вратата на предверието се отвори и затвори, задният люк също — каза Дядо Коледа. — Опитах се да я спра, но явно половината корабни системи са настроени да следват командите на твоя глас.

— Да я спреш? — повтори Найтхоук и се обърна към един екран. — Увеличи! — Не виждаше нищо. — Увеличи максимално!

Изведнъж се откроиха две малки фигури: Мелисанда, облечена в скафандър и обвитото в полиетилен тяло на Маркиза.

— Какво, по дяволите, става? — промърмори Найтхоук. — Това е безсмислено.

— Вече не е — каза Дядо Коледа в момента, в който се очерта корабът на Гущера Малой. Той спря и увисна неподвижно в космоса като изчакваше Мелисанда и тялото да стигнат до отворения люк. Скоро двете фигури изчезнаха вътре. Корабът се обърна в посока Вътрешната граница, ускори се, премина на скоростта на светлината и изчезна от екрана.

— Веднага щом корабният компютър засече посоката им, тръгваме след тях — съобщи Найтхоук и извърна поглед от екрана.

— И какво ще направим? — попита Дядо Коледа. — Това не е военен кораб. Не носим никакво оръжие. Не можеш да ги гръмнеш. Така че какво смяташ да правиш? Ще го проследиш до територията на Маркиза?

— Защо мислиш, че отиват там?

— Защото тялото на Маркиза е при тях. Ти къде мислиш, че ще го занесат?

— Ще отидат да искат награда за него.

— Няма обявена награда — каза Дядо Коледа. — Никога не е имало, иначе някой щеше да го убие далеч преди теб. — Той замълча. — Проумей го, синко — Малой и твоята приятелка са комбина или най-малкото работят за един и същи човек. — Той спря за момент. — Казах ти и по-рано, че най-вероятно Малой ни преследва заради нея. Това беше единственото логично обяснение. Ако решиш да тръгнеш след тях, на някого ще му се случи нещо — но не на него .

— Добре — ядоса се Найтхоук. — Ти имаш отговор за всичко. За кого работят?

— Нямам отговор за всичко, но мисля логично — отговори Дядо Коледа. — Първо си задай въпроса кой иска Маркиза да умре и всичко си идва на мястото.

— Няма обявена награда за него — намръщи се Найтхоук. — Сам го каза.

— И за теб няма обявена награда, но мисля, че няма да сбъркаме, ако кажем, че има хора, които искат да умреш.

Найтхоук наведе замислено глава.

— Не зная.

— Е, предполагам, че не са много четиримесечните, които могат да отговорят на такъв въпрос — каза Дядо Коледа. — Но ще трябва да пораснеш бързо, ако искаш да оцелееш.

— Спести ми лекцията и дай по същество — промърмори Найтхоук раздразнено.

— Добре — отвърна Дядо Коледа. — Първо, кой те изпрати да убиеш Маркиза?

— Полковник Ернандес от Солио II.

— Е, и?

— Какво е, и? — попита Найтхоук. — Той ми каза, че Маркиза знае кой е убил Трилейни.

— Маркиза е знаел, добре — продължи Дядо Коледа. — Но това означава, че и Ернандес е знаел.

— Какво искаш да кажеш?

Възрастният мъж запали пура и се настани удобно в стола си.

— Нека направя някои хипотези.

— Давай.

— Да кажем, че се казвам Ернандес. Аз съм шеф на сигурността на Солио II години наред, което означава, че командвам най-добре тренираните въоръжени човешки сили на планетата. Ще наречем най-големия шеф президент, въпреки че той е просто един по-голям от другите тиранин. Дотук ясно ли е?

— Ясно е — потвърди Найтхоук.

— Да приемем, че реша, че ще бъда по-добър президент от Трилейни. Какво бих направил?

— Щеше да го убиеш.

Дядо Коледа поклати глава.

— Прекалено много хора могат да станат свидетели, шансът да ме видят е твърде голям. Но това не означава, че не мога да изпълня плана си. Трябва само да се свържа с някой престъпник, който действа на моята планета — и който би искал да краде повече — и да му предложа той да го направи. Бих могъл да му платя, но по-скоро ще му простя всички минали престъпления и ще му обещая да не го закачам за в бъдеще. Така… Мен не ме интересува дали Маркиза ще дръпне спусъка или ще наеме някой друг; интересува ме само Трилейни да умре. И той изпълнява задачата.