Майк Резник - Перфектен убиец

Найтхоук се умълча, докато премисляше възможностите си и ги отхвърляше една по една. Най-накрая вдигна очи и погледна Перлата от Маракайбо.

— Чакай малко — извика той и очите му се разшириха.

— Какво? — попита Дядо Коледа.

— Преди няколко часа се чудехме за нещо. Обсъдихме го, но така и не намерихме отговор, а после в суматохата забравихме за него.

— Не зная за какво говориш.

— Малой — каза Найтхоук. — Той преследва не мен, а нея . Може би трябва да се запитаме защо.

— Отправяш глупави обвинения — ядоса се Мелисанда. — Малой е твой приятел, не мой.

— Защо да преследва мен? — попита Найтхоук.

— Аз откъде да зная? — отвърна Мелисанда.

— Никой не знае — каза Дядо Коледа. — Няма никаква причина. — Той замълча. — Добре, защо би преследвал теб ?

— Но аз дори не го познавам! — възрази тя. — Виждала съм го в казиното. През повечето време е с вас.

— Чакай малко — каза Дядо Коледа. — Защо не ни кажеш за кого си работила преди да отидеш при Маркиза?

— Няма да ти давам обяснения!

— Така ли мислиш? — попита Дядо Коледа.

— Остави я на мира — изръмжа Найтхоук.

— По дяволите, синко — каза Дядо Коледа, — зная, че си луд по нея, но ситуацията е много опасна. Уби един от най-влиятелните хора в Границата, по петите ни следва потенциален враг, а може би има още един тук вътре, в кораба. Така че престани да мислиш с половите си органи и вкарай мозъка си в употреба. Имаме сериозен проблем и не мога да се справя с него сам.

— Ще се измъкнем — каза Найтхоук. — Само престани да я тормозиш.

— По дяволите!

— Чу ме.

— Добре — дълбоко въздъхна възрастният мъж. — Не можем да останем в Олигархията и не можем да изхвърлим тялото. Аз предлагам да не се връщаме във Вътрешната граница. Прекалено много хора знаят, че сме отпътували с Маркиза и ще се сетят, че си го убил. Бог ми е свидетел, че аз не бих могъл да го направя.

— И какво от това? — отговори Найтхоук. — Той беше просто един крадец, малко по-влиятелен от другите. Няма правителство, което да обяви награда за мен.

— Не разбираш — каза Дядо Коледа. — Не са те научили на всичко за няколко месеца.

— Какво не разбирам?

— Има хора, за които смъртта му има значение, тъй като могат да завземат неговите позиции. Те ще тръгнат по петите ти. Щом си успял да убиеш Маркиза, значи можеш да убиеш който и да е от тях. А тъй като не знаят дали твоят шеф няма да поръча да ги застреляш, ти си им мишена. — Възрастният мъж спря и прочисти гърлото си. — Така че предлагам да стоим далеч от Вътрешната граница.

— Къде ще отидем?

— В Пръстена, във Външната граница, в Ръката на Спиралата — или поне в тази част на спиралата, която официално не принадлежи към Олигархията.

— Но това е ужасно далеч — смая се Найтхоук.

— Разбира се — отвърна Дядо Коледа, — нали това е целта.

— Не искам да ходя в Рамката или във Външната граница — заяде се Мелисанда. — Аз никого не съм убивала.

— Добре — каза Дядо Коледа. — Ще те оставим на първата срещната планета с кислород. Можеш да се върнеш вкъщи или да се качиш при Малой.

— Никъде няма да я оставяме! — отсече Найтхоук.

— Синко, тя не те иска — поклати глава възрастният мъж. — В момента може би си мислиш, че това ще те съсипе, но има милиарди жени в галактиката. Повярвай ми: млад си, ще си намериш друга.

Найтхоук гледаше Мелисанда в очите.

— Искам само теб.

— Това е твой проблем — каза тя. — Аз си имам мои проблеми. И един от тях е как да се върна обратно на Тундра.

— Аз съм по-силен от него — продължи Найтхоук. — Ще се грижа по-добре за теб.

— Но аз не искам.

— Ще се върна на Тундра и ще поема властта — заяви Найтхоук. — Ще бъда богат като него. Дори по-богат. Ще мога да ти купя всичко, което поискаш.

— Искам Маркиза — каза тя. — Купи ми него.

— На теб не ти пукаше за Маркиза — ядоса се Найтхоук. — Харесваха ти парите и властта.

— Харесвах него .

— Глупости.

— Харесвах него и начина, по който ми доставяше удоволствие. Но какво ли знаеш ти по този въпрос? — каза тя с жестока усмивка.

— Наивен съм, но не съм глупав — поклати глава Найтхоук. — Хареса ти. Зная, че ти хареса.

— Може да ти харесат много ястия в един ресторант — отвърна тя, — но само едно от тях да пожелаеш да си поръчаш отново.

— Няма нещо, което той можеше и аз да не мога — настояваше Найтхоук. — Ще се науча.

— Не и с мене.

— Ще се получи. Ще видиш.

— Бедният, глупав двойник — въздъхна тя, без да прикрива презрението си. — Заченат в епруветка, отраснал в химическа вана. Една образована купчина протоплазма. Лабораторно същество, което ходи и говори като човек. — Тя замълча. — Обзалагам се, че оригиналът е знаел как да достави удоволствие на една жена. Ако ти беше той, може би щях да остана.