Майк Резник - Перфектен убиец

Найтхоук насочи пистолета си към нея преди тя да посегне към нейния. Мелисанда не помръдна, смаяна от бързината на движенията му.

— Никога повече не казвай това! — прошепна той толкова тихо, че тя едва разбра думите.

И Мелисанда, и Дядо Коледа бяха виждали Найтхоук при различни обстоятелства. Бяха го виждали ядосан, бяха го виждали озлобен, няколко минути по-рано го видяха да убива човек, но до този момент никой от тях не се беше страхувал от него.

Найтхоук отнесе тялото на Маркиза в задната част на кораба, остави го в багажното отделение и го уви в бързо втвърдяващ се полиетилен, тъй като не знаеше колко време ще го държат на кораба. След това се върна в контролната кабина, промени курса към Пръстена по обиколен път, за да избегнат Олигархията и накрая влезе в кухнята. Не можеше да си спомни съставките на Прашната уличница, затова си поръча бира.

— Ще ни отнеме десет, може би единадесет дни до Пръстена — съобщи той. — Никога не съм бил там, затова не зная кои планети са достъпни и ще ни приемат. За щастие корабният ми компютър има последната информация.

— Аз не искам да ходя в Пръстена — сопна се Мелисанда. — Не съм убивала никого и никой не се готви да ме убива. Искам да се върна във Вътрешната граница.

— Опасявам се, че това не подлежи на обсъждане, мила моя — усмихна се Дядо Коледа.

— Затворничка ли съм ви? — попита тя.

— Никой не е затворник — каза Найтхоук. — Ти си гост. Дори повече от гост.

— Гост друг път — измърмори тя. — Тук съм против волята си. Искам да се прибера у дома.

— Къде е домът ти, след като Маркиза е мъртъв? — попита Дядо Коледа.

— Какво те кара да мислиш, че не е на Тундра? — погледна го тя враждебно.

— Никой не ходи на Юкон и Тундра, освен ако няма работа там — отговори Дядо Коледа. — Ти каква работа имаш там? Със сигурност няма да се върнеш, за да танцуваш гола.

— Не те интересува каква работа имам! — отвърна рязко тя.

— Значи имаш работа там? — настоя той.

— Казах ти да престанеш да се заяждаш с нея — прекъсна го Найтхоук.

Възрастният мъж сви рамене.

— Добре. За какво предпочиташ да говорим?

Джеф го изгледа свирепо и не отговори. Настъпи тягостна тишина. След десетина минути Найтхоук си поръча още една бира.

— И аз ще пийна една — каза дядо Коледа.

— Ти ще пиеш ли? — попита Найтхоук Мелисанда.

Тя поклати глава.

— Тогава нещо за ядене?

— Не.

— Все нещо трябва да искаш — каза Найтхоук.

— Искам да се върна.

— Не мога да те върна сега — поклати глава той.

— Защо?

— Не съм готов да стана мишена. Щом се разнесе слухът, че съм убил Маркиза, десетки, може би стотици хора, ще искат да ме скалпират. Но никой от тях не живее в Пръстена.

— И в Пръстена има убийци, които ще искат да те заловят — отбеляза тя.

— Да, но няма да има награда за главата ми — каза Найтхоук. — Да си виждала някой да убива някого безплатно?

— Само веднъж — отвърна тя. — Видях теб.

— Моята работа не е точно да убивам престъпници за награда — поправи я той. — А и не застрелях Маркиза просто така. Убих го заради теб.

— Не съм те молила.

— Не с думи.

— По никакъв начин не съм те молила! — сопна се тя. — Уби го, а сега ме завличаш на половин галактика път от мястото, където искам да бъда. И после се чудиш защо не те харесвам.

Той я погледна.

— Щеше ли да ме харесваш, ако те бях върнал обратно? — попита той.

— Не — усмихна се тя бавно и изкусително. — Но бих могла да те мразя по-малко.

Найтхоук мълчеше, като че ли премисляше възможностите.

— Не можеш да го направиш, синко — обади се Дядо Коледа тихо. — Не и ако искаш да доживееш до старини.

— Зная — каза Найтхоук най-накрая и се обърна към Мелисанда. — Идваш в Пръстена с нас. Няма да е толкова ужасно. Ще видиш.

Тя го изгледа студено, след което стана и отиде в кабината си.

— Имам предложение, искаш ли да го чуеш? — попита Дядо Коледа.

— Не особено.

— Все пак ще ти го кажа. Ако смяташ да отидеш при нея, претърси я за оръжие, преди да легнеш.

— Няма да ходя.

— Добро решение.

— Не искам да я изнасилвам — продължи Найтхоук. — Аз я обичам. Искам и тя да ме обича.

— Малко си нов в играта, за да разбираш какво е любов — каза възрастният мъж. — Що се отнася до нея, тя не обича никой друг, освен себе си. Никога не е обичала, никога няма и да обича.

— Млъквай!

— Ти си шефът.

Помълчаха няколко минути, след което Найтхоук се изправи.