Майк Резник - Перфектен убиец

— Ако е поне на половина такъв, какъвто разправят, може и да не успееш да го убиеш.

— Той е болен, обезобразен старец, който не може да помръдне или да си поеме дъх без помощ — каза Найтхоук. — Освен това, нямам намерение да го будя. Става въпрос за прогонване на зли духове, не за състезание.

— Прогонване на зли духове — повтори Маркиза с усмивка. — Това ми хареса.

— На мен ще ми хареса като го направя.

Мелисанда излезе от кабината, разходи се из кухнята, спря до Маркиза и прокара ръце в рошавата му коса.

— Искам едно питие — измърка тя.

— Поръчай си.

— Не ми харесва тази кухня — оплака се тя. — Не ги смесва както трябва.

— Какво, по дяволите, искаш да направя? — попита Маркиза.

Тя кимна към Найтхоук.

— Накарай го да ми направи питие.

— Не правя питиета — обади се Джеф.

— Един момент — обърна се към Найтхоук Маркиза. — Аз мога да й кажа, че не правиш питиета. Ти не можеш.

— Защо не? — попита Найтхоук. — Да не би изненадващо да ми е станала началник?

— Не — отвърна Маркиза, — но аз раздавам заповедите тук, така че не можеш да отказваш някоя молба, преди да чуеш какво мисля.

— Получава се направо верига от заповеди — изсумтя дядо Коледа презрително.

— Не се бъркай, старче — сопна се Маркиза и се обърна отново към Найтхоук. — Направи й питие.

— Не съм барман — отвърна Найтхоук. — Сама да си направи.

— Заповядвам ти.

— Убивам много опасни хора вместо теб — каза Джеф, — защото е моя работа и съм безупречен в това отношение. Не съм длъжен да правя питиета на Мелисанда, само за да й докажеш, че можеш да ми заповядваш. Всичко, което те издига в нейните очи, ме прави да изглеждам пълен нещастник. Щом искаш питие, направи си го сама.

Маркиза се изправи. Бавно премести Мелисанда с лявата си ръка зад себе си.

— Заповядвам ти още веднъж. Направи й питие.

— Майната ти — каза Найтхоук, без да помръдва от стола си.

— Няма да те моля отново — каза Маркиза заплашително.

— Ти и първия път не ме помоли — усмихна се кисело Найтхоук. — Освен това, какво ще направиш — ще ме уволниш и ще ме пратиш да си ходя вкъщи?

— Идеята не е лоша.

— Разбира се, че не е лоша — каза Найтхоук. — Нали не ти хрумна на теб.

— Момчета, нали няма да се сбиете тук — каза Дядо Коледа неочаквано. — Един неточен изстрел може да пробие херметическата преграда и всички ще измрем.

— В такъв случай голям късмет е, че винаги улучвам, нали?

Изведнъж Свещеното кълбо, смутено от напрежението в стаята, се стегна и започна да ръмжи.

— Накарай това проклето нещо да млъкне или ще го убия — предупреди Маркиза.

— И да знаех как, нямаше да го направя — каза Найтхоук и най-накрая се изправи. — Кого ще убиеш първо и какво мислиш ще прави другият в това време?

— Победих те веднъж, мога да те победя отново! — изръмжа Маркиза.

Той извади лазерния си пистолет и стреля — лъчът почти разкъса Кълбото на две. То изцвърча веднъж, избухна в пламъци и умря. В този момент Найтхоук вече държеше пистолета си и стреля. Куршумът улучи Маркиза между очите, той залитна и падна по лице на пода.

Дядо Коледа коленичи до него, обърна го и огледа простреляното място.

— Какъв късмет, че куршумът не рикошира в херметичната преграда — каза той. — Можехте да ни убиете с някой неточен изстрел, идиоти такива!

— Какво трябваше да направя според теб — да се бия с него с голи ръце ли? — попита Найтхоук.

— Не — въздъхна дълбоко Дядо Коледа. — Но можеше да направиш питие на дамата. Той имаше информация, която ти трябва, помниш ли?

— Майната му — отвърна Найтхоук. — Информацията ми трябваше, за да предам убиеца и да получа достатъчно пари, за да се платят животоподдържащите системи на Перфектния убиец, докато намерят лекарство. — Той замълча. — Е, аз съм този, който трябва да го излекува, а за това, което планирам, няма лекарство. При това положение информацията на Маркиза става малко безсмислена, нали?

— Ами тя? — попита възрастният мъж.

— Сега е моя — обърна се Найтхоук към Мелисанда, но се озова срещу по-неприятния край на един от пистолетите на Маркиза.

— Аз решавам на кого принадлежа — каза тя студено. — Ако направиш и една крачка към мен, ще те просна мъртъв на пода до него. — Тя го погледна право в очите. — Сериозно говоря.

Найтхоук внимателно прибра пистолета в кобура и седна на стола си.

— Не обичам думите „Нали ти казах“ — започна Дядо Коледа, — но…

— Е — каза Дядо Коледа като наруши дългото и тягостно мълчание, — трябва да вземем няколко решения.