Майк Резник - Перфектен убиец

— Така се казва питието.

— Наистина ли?

— Наистина.

— Никога не съм го чувал.

— Сигурно можем да напишем цяла книга с неща, които никога не си чувал — каза Найтхоук. — Просто кажи на бармана какво искам. Той трябва да знае.

— Имате ли някакво друго предпочитание, в случай, че и той никога не е чувал за Прашна уличница?

— Направи каквото ти казах.

Моултоецът се поклони и отиде, клатушкайки се, до бара, където барманът кимна и започна да приготвя Прашната уличница. Когато я направи, моултоецът чинно я донесе на Найтхоук.

— Чувал е за такова питие, сър.

— Защо ли не съм изненадан? — каза Найтхоук саркастично.

— Нямам представа защо не сте изненадан — отговори моултоецът, — но ако трябваше да налучквам, щях да предположа, че хората обичат това питие.

Найтхоук го изгледа, без да отговори; най-накрая извънземният се почувства неловко и се заклатушка към друга маса да обслужи някакви лодинити.

Найтхоук отпи от питието си и реши, че барманът може и да е чувал някъде за Прашна уличница, но едва ли някога е приготвял това питие. В този момент влезе Дядо Коледа и дойде при него.

— Още ли работи?

— Казах ти, че всичко ще е наред — Дядо Коледа се отпусна уморено на стола.

— Е?

— Може да уреди онова, което искаме.

— Кога ще стане?

— Утре, ако ни устройва.

— Не е лошо.

— Само че има един малък проблем — въздъхна Дядо Коледа. — Ала не е нещо, с което не можем да се оправим през нощта или в краен случай до утре — побърза да добави той.

— Какво има?

— Тя работи с един компютърен специалист, който оправя финансовите преводи — каза възрастният мъж. — И този младеж твърди, че полицията следи всичките ми банкови сметки в Олигархията.

— Какво означава това?

— Означава, че всеки път, когато плащам, се включва сигнал в полицията и проследява на кого плащам.

— По дяволите, значи знаят, че си тук на Лилавия облак — извика Найтхоук. — Плати вечерята, помниш ли?

— Зная.

— Тогава какво ще правим?

— Ако видят, че просто съм платил вечерята и съм заредил корабния реактор, няма какво да ги отведе до приятелката ми, която определено не би се зарадвала, ако властите я навестят.

— Добре — каза Найтхоук, — каза, че можем да се справим с проблема. Как ще го направим?

— Отговорът е очевиден — усмихна се Дядо Коледа. — Ставаме и обираме две-три църквички.

— Аз не обирам църкви.

— Можеш да направиш изключение този път — каза Дядо Коледа. — Трябват ни пари, които полицията не може да проследи. Златото от Дарбар II ще го забележат лесно.

— Нищо нямаше да ни трябва, ако беше спрял Мелисанда — изръмжа Найтхоук.

— Безсмислено е да спорим за миналото, синко.

— Минало? — избухна Найтхоук. — Това беше вчера, за Бога! — Той гледаше възрастния мъж свирепо. — Не може да си спал при цялата шумотевица. Щом не си успял да я спреш, защо не ме събуди?

— Прав й път — каза Дядо Коледа. — Това момиче щеше да ти докара сигурна смърт.

— Това момиче е причината да сме тук сега и да се опитваме да си направим нова самоличност.

— Ами няма да получим нищо, докато не ограбим някоя църква — каза възрастният мъж навъсено.

— И какво ще стане, ако се съглася да ограбим някоя църква? — попита Найтхоук. — Как ще платиш на твоята фалшификаторка, в свещи ли?

— Разбира се, че не. Първо ще трябва да отидем в склад за крадени вещи.

— Жената, която обичам, препуска към Солио, а ти ме караш да ходя да ограбвам църкви и да посещавам складове за крадени вещи? — ядоса се Найтхоук.

— Ти знаеш ли някакъв по-бърз начин? — каза Дядо Коледа враждебно.

— По дяволите, да! — извика рязко Найтхоук.

Той извади пистолета си, насочи го към един мъж, който стоеше с трима приятели на бара и го застреля в тила. Още преди тялото да падне на земята всички се бяха навели да се прикрият.

— Полудя ли? — изкрещя дядо Коледа.

— Имаше награда за този човек, жив или мъртъв — отговори Найтхоук. — Видях лицето му на един от плакатите на космодрума.

Той стана и погледна тримата приятели на убития.

— И за трима ви има обявени награди — отсече той. — Но не ме интересувате. За приятеля ви ще взема, колкото пари ми трябват. Ако искате да живеете, хвърлете оръжията и излезте оттук.

— Кой, по дяволите, си ти? — попита един от мъжете.

— Човекът, който ви предлага да живеете.

— Така ли? Виж какво мисля аз за твоето предложение!

Мъжът посегна за пистолета си. Найтхоук изстреля един куршум между очите му, след което се наведе и се завъртя към другите двама. И двамата бяха посегнали за оръжията си. Найтхоук застреля този, който вече държеше пистолета си, след което изчака другият да извади неговия и го уби.