Майк Резник - Преобразеният

— Значи не заемат важни постове в обществото?

— Не са подходящи — отсече Чоманчи.

— Разбирам.

— Не одобряваш ли?

— Не е моя работа да съдя — отговори Ленъкс. — Просто се опитвам да разбера.

— Сами сме. Можеш да говориш открито.

Ленъкс взе една малка манерка.

— Ако на теб ти е отказано образование, ако ти е отказана възможността да получиш отговорен пост в Браканан, как би могъл да бъдеш по-интелигентен или по-полезен от тази манерка?

— Женските Светулки са образовани. Научени са да готвят и да шият още от най-ранно детство. Още преди да достигнат възрастта за раждане на деца, те знаят как да ги отглеждат.

„Обзалагам се, че ги бива и да мъкнат дърва например.“

— Очевидно не съм те разбрал — каза Ленъкс.

— Хората обучават ли своите женски така, както и мъжете?

— Да, правят точно това.

Свещеникът се позамисли и сви рамене.

— Те са друга раса.

„Е, това поне не е богохулство. Не си съвсем изгубен.“

— Разкажи ми още нещо за Хората — изрече Чоманчи, след като дълго бе мълчал замислен.

— Какво искаш да узнаеш?

— Те са се пръснали навред из галактиката, нали?

— Точно така.

— Колко са световете в тяхната Република?

— Последните данни, които знам, са за около дванайсет хиляди. За една година може да са станали с още няколко хиляди повече.

— Щом ламтят за толкова много светове, защо искаш да повярвам, че не се лакомят и за моя?

— Хората не присъединяват към Републиката никой свят, който сам не иска да се присъедини — обясни Ленъкс. — Светът трябва да гласува, че желае да стане член на Републиката, и това трябва да бъде утвърдено от правителството на Хората на Делурос VIII.

— Ние не искаме да бъдем присъединени — рече Чоманчи. — Така им казах. Ако говориш истината, защо не си заминат?

— Може би защото тук има нещо, с което те искат да търгуват — бе отговорът.

— Ако е така, сте в извънредно изгодно положение.

— Обясни ми.

— Докато вие можете да търгувате само с нещата, които се намират на Гротамана, те търгуват с неща от хиляди светове. — Ленъкс направи пауза, опитвайки се да разбере дали е постигнал някакъв напредък, но лицето на Чоманчи представляваше безстрастна маска. — Те могат да търгуват и с нещо, което е единствено в галактиката: с тяхното знание.

— Ние не се интересуваме от тяхното знание — заяви Чоманчи.

— Според мен по-добре е да поразмислиш — продължи Ленъкс. — Всички жанди вече могат да се възползват от техните медицински способности. Хората могат да предадат на твоя народ всичко, което знаят за науката на лекуването. Това ще сложи край на много смърт и страдания.

— Вече заповядах на моя народ да не посещава вашия аванпост.

— Защо?

— Защото твоята медицина противоречи на волята на Бога. Ако Той заповядва да страдаме и да умираме, кои сме ние, че да не се подчиним на желанията Му?

— Може би Той иска да те научи как да направиш болния жанди здрав, иначе нямаше да позволи на някого от рода на Хората да ти направи подобно предложение.

— Това е работа на Бледния, който винаги ни предлага лесния път — поклати глава Чоманчи. — Желанията на Бога са явни: когато те споходи болест или рана, то е, защото си престъпил Неговите закони и трябва да изтърпиш последиците от действията си.

„И защото ако оставиш това знание в ръцете на някой друг, влиянието на свещениците ще намалее, нали така?“

— Тогава помисли над факта, че можеш да имаш стоки от хиляди светове.

— Бог е сътворил нас и Гротамана. Какво друго ни трябва?

„Така говори свещеникът, който никога не е напускал дори града, да не говорим за планетата.“

— Има много неща — поде Ленъкс. — Тъкани, които вятърът не може да скъса. Бои, които лошото време не може да обезцвети. Машини, които могат да отидат там, където никое кадеко не може, и които никога не се уморяват.

— Ами оръжия?

— Да, и оръжия също.

— Какви видове оръжия?

„Оръжията са си оръжия, не е ли така?!“

Ленъкс описа подробно някои от най-простите огнестрелни оръжия. Свещеникът изглеждаше поразен.

— И какво ще искат Хората в замяна?

— Не знам — отвърна Ленъкс.

— Помисли.

— Тук има много минерали… — започна той.

— Минерали? — прекъсна го Чоманчи.

— Камъни с различен строеж. Много камъни, каквито Хората биха желали да притежават.

— За да се украсяват с тях ли?

— Да, и за това.

— Ние имаме много малко камъни.

— Хората имат машини, с които могат да ги открият дори да са заровени дълбоко в земята или да са скрити в стените на пещерите. Може да ви предложат много неща — за тях те не представляват особен интерес или пък ги имат в големи количества, в замяна срещу тези камъни, които нямат никаква стойност за вас.