Майк Резник - Преобразеният

Мбака сви вежди.

— Още колко такива сте скрил там, в пустинята?

— Николко. Но тяхната медицина е на много ниско равнище. Щом искаме да ги убедим да преговарят с нас, трябва да им предложим нещо, от което имат нужда, в замяна на правото да разработваме диамантените мини. Медицината изглежда доста по-практична и по-малко опасна от оръжията.

— Ние знаем много малко за физиологията на Светулките — каза Мбака, сякаш отдавна го беше премислял. — Може да допуснем грешка и те да сметнат, че се каним да ги убием.

— Департаментът на извънземните работи ще ви свърже с доктор Беатрис Нгони, тя е хирург и ръководеше моята метаморфоза. Правила е дисекция на много трупове на Светулки и ще предаде знанията си на вашите лекари. А колкото до болестите, правете каквото можете и се надявайте, че повечето от тях няма да имат достатъчно сили, та да стигнат чак дотук.

— Вероятно ще мине доста време, докато се свържем с тази доктор Нгони и тя ни прати сведенията по субкосмическата радиовръзка.

— И много дни ще минат, преди да имате пациенти Светулки — увери го Ленъкс. — Първо, Борлешан трябва да разнесе вестта, второ, те трябва да свикнат с мисълта, че ние не се каним да ги убиваме още щом ги видим.

— Добре. Нещо друго?

— Да, само едно.

— По-точно?

— Няма значение дали ще наместите коляното на Борлешан или ще го смените. Няма значение дали ще ходи със собствения си крак или с протеза. Но е задължително да не куца и да не чувства никакви болки, разбирате ли?

— Трудно изискване, господин Ленъкс.

— Имайки предвид, че се надявате да избегнете войната и да измъкнете диаманти за милиони оттук, по-скоро бих го сметнал за доста проста задача.

— За писател с мания за величие може и да е така. Но за хирург, който никога не е работил върху Светулки, може би не е.

— Бях писател и някой ден пак ще бъда — отбеляза Ленъкс. — Но точно сега съм Светулка. И ако някой тук реши нещо друго за Борлешан, имам всички шансове да се превърна в мъртва Светулка.

— Не мога да си представя защо сте се загрижил за Светулка, която вече сте осакатил.

— Той има приятели, които са склонни да мислят най-лошото за Хората — отговори Ленъкс и добави кисело: — Поне трийсет-четирийсет милиона такива като него.

Минаха две седмици след възстановителната операция на коляното на Борлешан. Ленъкс прекарваше повечето време със Светулката, привидно за да го успокоява, а всъщност за да научи още за езика и обичаите на неговата раса.

— Ако беше спортист, нямаше да му позволя да ходи поне още два месеца — сподели хирургът с Ленъкс, когато пуснаха Борлешан. — Но ми казаха, че времето ви е скъпо. Свързах се с доктор Нгони и смятаме, че хапчетата, които му дадохме, значително ще притъпят болката. Ако си удари коляното обаче, може пак да го повреди и тогава единственото решение ще е протезата.

— Ще се погрижа да си взема хапчетата — обеща Ленъкс.

— Не бива и да се напряга. Трябва добре да си отпочине.

— Ще се погрижа и за това.

— Казаха ми, че в близките месеци имам възможност да науча страшно много за физиологията на Светулките благодарение на вас — бяха последните думи на лекаря, когато Ленъкс вече излизаше от кабинета му.

— Точно така.

— Моля ви, не ми правете повече такива услуги.

Ленъкс мина през стаята на Борлешан и го изведе до вратите на крепостта, където ги чакаха оседланите им кадеко.

— Как е днес коляното ти? — запита Ленъкс. Двамата яздеха на север към Браканан.

— Боли ме, но щом взема едно от ония малки топченца, болката изчезва.

— Добре, значи не бива да забравяш да ги вземаш, както ти каза лекарят.

— Знаеш ли, Дромеши, понякога си мисля, че тия топченца може и да са измама.

— Ако мислиш, че не действат, опитай се да повървиш около лагера утре сутринта, преди да си глътнал едно — предложи Ленъкс.

— Не ме разбра — помъчи се да обясни Борлешан. — Мисля, че те са начин Хората да ни държат в постоянна зависимост. Вярно е, че техният лекар ми намести крака, но е вярно и че не мога да се движа без помощта на топченцата. Сигурно ще трябва след време да ида пак в аванпоста да ми дадат още.

— Ти не си ме разбрал — отвърна Ленъкс. — Аз говорих с лекаря. Той трябваше да разреже крака ти и да поправи капачката на коляното, после заши много сухожилия и мускулни връзки. Това е голяма намеса в твоя организъм и предизвиква силни болки, докато оздравяваш. Тези топченца притъпяват болката. Теб пак те боли, но не можеш да я почувстваш. Тя ще намалява всеки ден и когато топченцата свършат, болката ти ще е изчезнала и вече няма да имаш нужда от тях.