Майк Резник - Преобразеният

Накрая стигнаха до спартански обзаведения кабинет на Мбака. Полковникът седна зад бюрото си и посочи на Ленъкс един стол от другата страна.

— По-добре да остана прав — отказа Ленъкс. — Земните мебели не са удобни за новото ми тяло.

— Както искате — вдигна рамене полковникът. — Мога ли да ви предложа нещо, господин Ленъкс? Може би едно питие?

Ленъкс поклати глава.

— Боя се, че не. Метаболизмът ми няма да го понесе.

— Добре — и Мбака отново вдигна рамене. — Инструктираха ме да ви помагам с каквото мога, но никой не ми е казал точно защо сте на Медина. Ако не е секретно, ще бъде добре да ми разкажете.

— Простичко е — отвърна Ленъкс. — Дадоха ми шест месеца, за да убедя Светулките да ни позволят да копаем в пустинята край Браканан. Никой не ми е казвал какво ще стане, ако се проваля, но се обзалагам, че в такъв случай само след две години няма да има жива Светулка, с която да преговаряме.

— Така смятате вие — възрази Мбака. — Не сте нито дипломат, нито военен, знам и че не сте геолог. Защо избраха точно вас?

— Защото знам за Светулките повече от другите Хора и владея един от техните диалекти — този, който се говори в Браканан.

Мбака погледна съществото пред себе си с явно любопитство.

— Колко време бе необходимо, за да ви превърнат в… това?

— Няколко месеца.

— Може ли да ви питам нещо лично?

— Моля.

— Защо се съгласихте?

— Ще напиша бестселър.

Мбака не изглеждаше убеден.

— Ако се нуждаете от физическа трансформация, за да пишете бестселъри, що за писател сте тогава?

— Не искам и да стана свидетел на още един геноцид на невинна раса.

— Невинна за какво, господин Ленъкс? — запита Мбака. — Сигурно не за изтезания и рязане на крайници. — И той замълча. — Впрочем четох досието ви. Не сте направил нищо, за да предотвратите изтребването на други раси.

„Защо съм тук в чуждопланетно тяло? «Защото имах тази възможност» — мога ли да отговоря така?“

— Питате ли ме или искате да спорим? — запита ядосано Ленъкс.

Мбака го изгледа ледено.

— Какво точно искате да направя?

— В пустинята на няколко мили оттук се намира една Светулка на име Борлешан. Той има нужда от незабавна медицинска помощ. Искам да го докарам тук.

— Какво му е? — осведоми се Мбака. — Заразен ли е?

— Счупена му е колянната капачка, има и сериозни наранявания на сухожилията и мускулните връзки. Искам най-добрият ви хирург да го излекува.

— Как се случи това?

— Аз го направих.

— И сега искате да му помогнем?

— Това е дълга история — рече Ленъкс. — Но той ми вярва и иска да повярва и на вас, а то е повече, отколкото други Светулки някога са правили. Това е отворена врата и не искам да пропусна тази възможност.

— Заема ли някакъв официален пост в Браканан?

— Той е рейбони — поклати глава Ленъкс.

— Рейбони?

— Разбойник.

Мбака се намръщи.

— Сега съвсем ме объркахте. Наранявате коляното на един разбойник и изведнъж решавате, че той има солидни връзки със законното правителство?

— Тяхното общество не е като нашето — обясни Ленъкс. — Рейбоните са уважавана каста, която броди из пустинята. Те имат строг кодекс на поведение. Не нарушават законите в градовете, затова им се позволява свободно да се движат из тях.

— Но как той ще може да убеди ръководителите в Браканан…

— Той може да разкаже на всички Светулки, които пожелаят да го изслушат, че не всички Хора са за убиване — прекъсна го Ленъкс. — Вие му оправяте крака и го пускате да си ходи, а той разказва тази история във всеки град, през който мине. — Спря да си поеме дъх. — Бих изтъкнал, че това ще е първият положителен отзив за нас, откакто сме кацнали тук.

— Откъде сте сигурен, че той ще отиде в Браканан?

— Аз ще го заведа там.

— Приятел ли ви е?

— Не съвсем.

— Ами тогава?

— Доверете ми се — каза убедително Ленъкс. — Ако му наместите крака и го помоля да идем в Браканан, ще се съгласи.

— Добре, вие сте експерт по Светулките, така че щом казвате, че ще дойде с вас, трябва да ви повярвам. — Мбака направи малка пауза. — Ще пратя веднага да го доведат.

— Трябва да дойда и аз. Ако види вашите бойци без мен, ще се бие или ще бяга.

— Как ще избяга с ранен крак?

— Има кадеко.

— Това какво е, от ония животни, които се яздят ли?

— Точно така.

— Добре, господин Ленъкс — въздъхна Мбака. — Има ли нещо друго?

— Има.

— И какво е то?

— От този миг нататък ви моля да отворите лечебницата за всяка невъоръжена Светулка, която дойде тук за медицинска помощ.