Майк Резник - Преобразеният

— Чакай ме до утрешното свечеряване — настоя Ленъкс. — Не зная колко лекари имат. Може цял ден да мине, докато някой от тях се освободи, за да дойде с мен.

— Цял ден? — повтори Борлешан. — Това не ми харесва.

— Дотук ми вярваше — погледна го Ленъкс. — Повярвай и сега.

Борлешан се позамисли, после кимна в знак на съгласие. Ленъкс се качи на едното кадеко.

— Ти ме победи в битка, но не ми взе живота — обади се Борлешан, когато Ленъкс потегляше. — Ако те убият, знай, че ще бъдеш отмъстен.

„Ако ме убият, по дяволите, надявам се ти наистина да отмъстиш за мен.“

Ленъкс изчака търпеливо пред вратата на крепостта, докато най-напред един, а след това още един войник от Хората го забелязаха и насочиха оръжията си към него. Накрая вратата се плъзна встрани и един офицер дойде към него.

— Моля ви, може ли да говоря с полковник Мбака? — попита Ленъкс, усещайки, че доста трудно произнася думите.

— Ти кой си?

— Ще ви е трудно да ми повярвате, но името ми е Завиър Уилям Ленъкс и съм от Хората.

— Трудно е меко казано — отвърна офицерът. — Какво искаш и откъде си научил езика ни?

— Полковник Мбака знае всичко за мен. Само ме заведете при него…

— Полковник Мбака е на разузнаване, освен ако вие, Светулките, не сте го убили. Откъде знаеш името му?

— Казах ви, аз съм Завиър Уилям Ленъкс и изпълнявам секретна мисия по поръчка на Департамента на извънземните работи.

— Слушай, Светулко — изсъска офицерът, — вън е петдесет градуса жега и имам много по-приятни занимания, а не да ти слушам измислиците, че си бил от Хората. Пак те питам: каква работа имаш тук?

— Един мой приятел си нарани крака. Искам нашите лекари да му помогнат.

— Нашите лекари ли? — повтори офицерът.

— Точно така.

Офицерът щракна с пръсти.

— Ей така ли?

— Вижте. Знам, че ви е трудно да ми повярвате, но аз съм хирургически трансформирано човешко същество, пратено тук със секретна дипломатическа мисия.

— Ела с мен — офицерът го поведе навътре в крепостта. Ленъкс влезе в сградата и леденият въздух веднага го блъсна.

— Трябва ми някаква мантия или чаршаф да се увия. При операциите промениха и метаболизма ми и сега се чувствам така, сякаш вървя гол по заледена планета.

— Влез тук — и офицерът посочи една стая от лявата страна.

Ленъкс влезе, не видя нищо вътре и се обърна към офицера, но се сблъска с трима въоръжени мъже. Офицерът натисна някакъв бутон от външната страна на стената и включи полупрозрачно силово поле.

— Добре — рече той. — Сега се постарай да ни кажеш кой си ти в действителност и откъде си научил езика на Хората.

— Казах ви. Името ми е Завиър Уилям Ленъкс. Аз съм от Хората, роден съм на Земята, живея на Атина II. Направиха ми пластични операции, за да приличам на Светулка.

— Откъде си научил за Атина II?

— Там живея, дяволите да ви вземат!

— Да, бе — ухили се офицерът. — Ти си точно Ленъкс. Той е единственият Човек, когото Светулките познават по име.

— Питайте полковник Мбака. Той ще потвърди думите ми.

— Откъде знаеш името на Мбака?

— От Нора Уолъс, от Департамента на извънземните работи.

— Никога не съм я чувал.

— Няма причина да я познавате. Тя контактуваше тук само с полковник Мбака.

— Страшно удобно, нали? Точно някоя, за която нищо не сме чували, познава само офицера, който ти знаеш, че в момента не е тук, нали така? А пък ти си единственият сред Хората, когото Светулките познават по име, а? — Офицерът поклати подигравателно глава. — Наистина се надявах вие, диваците, да сте малко по-умни.

— Кога ще се върне Мбака?

— Не е твоя работа.

— Това е работа на всички ни — вбеси се Ленъкс. — Той ще потвърди самоличността ми.

— Тогава просто си иди у дома и чакай.

— Чуйте, по дяволите! Една ранена Светулка ме чака в пустинята! Една Светулка, която иска да разбере дали няма да е по-добре да говори с Хората, отколкото да воюва срещу тях.

— Мислех, че ти си тая Светулка — подигра се офицерът.

— Той няма да чака повече от един ден. Ако го оставим да си отиде, пропускаме прекрасна възможност.

— Възможност за какво? Да оставим две Светулки камикадзе да влязат тук и да унищожат крепостта ни?

— Аз нямам оръжие и това ви е известно.

— Всичко, което ми е известно, е, че тук има затворник, който мислеше, че може да ни заблуди с най-смешната история, която някога съм чувал — Офицерът се накани да излезе. — Ще говоря с теб, когато си готов да ми кажеш истината.

Ленъкс сграбчи ръката му.