Майк Резник - Преобразеният

— Може да язди — възрази Ленъкс. — Обещах закрилата си на всички. Това включва и него. — Изведнъж му хрумна нещо. — Той пак ще може да ходи толкова добре, колкото и тази сутрин.

— Невъзможно.

— Невъзможно е за нас — отвърна Ленъкс. — Но не и за Хората. Тяхната медицина може да възстановява или да замества счупени крайници.

— Откъде знаеш? — запита друг рейбони.

— Бойците ми са ги шпионирали — обясни Ленъкс. — Първо мислехме да се бием, но като открихме колко много неща можем да научим от тях, решихме, че ще е по-добре да им позволим да живеят сред нас.

— Ние сме избраният народ. Това е богохулство.

Ленъкс махна към повалената Светулка.

— Попитайте него дали мисли, че е богохулство да ходи без болка, дори без накуцване.

— Повече няма да те слушам — протестира сърдитият рейбони, обърна се и се насочи към своето кадеко.

— А ти? — обърна се Ленъкс към противника си.

— Ако те могат да ме направят пак цял — изскърца Светулката — и щом боец като тебе е склонен да преговаря с тях, аз поне мога да те изслушам.

— Това е всичко, което искам.

„Прекрасно, победата е малка, но все пак е победа. Надявам се да не става нужда всеки път да се излагам на риск, когато искам да убедя някого от вас, че Хората не са ви врагове.“

Осакатеният реибони се казваше Борлешан, и тъй като изглеждаше най-разумният от всички, Ленъкс реши да язди до него. Без да се огорчава от поражението си, Борлешан превъзмогна очевидната болка и започна да задава безброй въпроси относно бойните похвати на Ленъкс. Той си спести време, отговаряйки, че всичко, което знае, е научил, като е шпионирал Хората.

— Чудно ми е — заяви накрая Борлешан.

— Кое?

— За Хората — обясни Светулката. — Щом притежават такива бойни похвати и медицински умения, щом могат да летят сред звездите, когато си поискат, защо просто не са дошли тук да ни завладеят?

— Може би не са имали желание да го направят — подхвърли Ленъкс.

— Тогава защо изобщо са тук?

— Чувал съм, че искали да търгуват с нас.

— Че какво толкова имат, което може да ни е от полза? — запита презрително друг реибони.

— Знание.

Борлешан се замисли над отговора на Ленъкс.

— А какво можем да разменим срещу него?

Ленъкс вдигна рамене.

— Не знам. Ще трябва да ги попитаме.

— Не възразявам — заяви Борлешан. — Само че не е моя работа.

Ленъкс много искаше да разбере чия работа е, но не посмя да попита, за да не се издаде.

— Когато ти наместят крака, може би ще разберем — изрече най-накрая внимателно обмисленото изречение.

— Ти да не смяташ да идеш право в лагера им? — запита един рейбони. — Ще ни убият всичките!

— Съмнявам се — рече Ленъкс с уверен тон или поне така му се струваше. — Това е нашият свят. Ако искат да им позволим да останат тук, дори като аванпост, няма да ни убият.

— Те нямат никакво уважение към нас — каза Борлешан. — Знаеш ли, че един от тях отишъл при пирамидата?

„Мълвата лети.“

— Сигурно нашите са го убили, нали? — запита Ленъкс.

— Самият Чоманчи е щял да нанесе последния удар, когато са дошли други Хора да го спасяват. Според мен трима от тях са били убити и те са убили няколко от нашите.

„Самият Чоманчи! Божичко, дано не бъде необходимо да убеждавам именно него.“

— Той може да е имал някаква причина да иде там — подхвърли Ленъкс.

— Предупредили сме Хората да стоят далеч от Браканан и особено от пирамидата — натърти Борлешан.

— Знаел е до какво може да доведе постъпката му.

— Чувал съм, че Хората са ужасно любопитни — продължи Ленъкс. — Ти никога ли не си бил толкова любопитен, че да не послушаш съвет или предупреждение?

— Никога — отвърна Борлешан и му хвърли особен поглед. — Но въпросът ти ме кара да любопитствам.

— Просто се опитвам да мисля така, както биха мислили Хората — побърза да отговори Ленъкс, понеже няколко реибони се обърнаха и го загледаха. — Добре е да го правя, защото скоро ще моля техните лекари да ти наместят крака.

Те като че ли приеха отговора му, затова Ленъкс продължи:

— Щом Хората търгуват със знания, той може би се е опитвал да се сдобие с повече стока, така да се каже.

— Не би могъл да ги продаде на нас — каза Борлешан.

— Значи е искал да ги продаде на някой друг.

— Така е — съгласи се Ленъкс. — Но помисли за последиците.

— Какви последици? — намеси се друг реибони. — Единствената последица е, че онзи е трябвало да умре.

— Тъй като ние сме избраният народ и нашата вяра е единствената истинска вяра, може би няма да е лошо, ако позволим на другите раси да научат за нея.