Майк Резник - Преобразеният

Борлешан се втренчи в него.

— Ти си много необикновен жанди, Дромеши — каза той най-накрая. — Боец си, а не убиваш. Богохулстваш, но въпреки това в думите ти има логика.

— Техните оръжия са по-мощни от нашите — отвърна Ленъкс. — Следователно понеже съм боец, аз знам, че дори да се наложи да воюваме с тях, ще трябва да станем много по-мъдри от тях. А най-сигурният начин да станем по-мъдри от врага си е да го опознаваме, така че накрая да знаем за него всичко, което той знае за себе си.

— Аз казвам да ги убием всичките — обади се един намусен реибони, сложил ръка на дръжката на меча си.

— Ти ги убий всичките — отвърна му Ленъкс. — Ще прославяме победата ти.

Войнствената Светулка му хвърли яростен поглед, но не продума нищо.

Яздиха мълчаливо повече от час — Борлевдан не говореше поради болката в крака, а Ленъкс предпочете да мълчи, за да не го убият като еретик, преди да стигне до Браканан. Той забеляза, че Борлешан се олюлява на седлото, сякаш всеки момент ще припадне, и им викна да спрат за почивка под сянката на голяма скална издатина. Когато всички Светулки слязоха от седлата, Ленъкс обяви, че ще се насочат към аванпоста на Хората южно от Браканан.

— Никой от вас не е длъжен да идва с мен — бяха думите му. — Но аз обещах на Борлешан, че Хората могат пак да го направят цял. Имам намерение да удържа на думата си.

— Ще ви убият и двамата — обади се един реибони.

— Ако те е страх да дойдеш с нас, върви си — възрази Ленъкс.

— Точно така ще направя — и той възседна своето кадеко.

Другите реибони направиха същото.

— Щом си тръгвате, вече не сте под моята закрила — напомни Ленъкс. — Ако моите бойци ви срещнат, ще ви убият.

— По-добре да умрем с меч в ръка и да гледаме врага в очите, отколкото Хората да ни убият от разстояние с оръжията си.

— Както искате. Но няма да закачате тримата търговци, или ще ви намеря всичките и ще ви убия. Видях лицата ви. Знам кои сте.

— Те няма да пострадат — каза Борлешан и се обърна към спътниците си: — Дадох дума на реибони. Не бива да я нарушавате.

Онзи рейбони, който се бе обадил пръв, неохотно кимна в знак на съгласие, обърна добичето си и потегли през пустинята, последван от другите.

Ленъкс се обърна към тримата търговци:

— Знам, че имате работа в Борганан. Помогнахте на един самотен пътник и се надявам да съм ви се отплатил за великодушието. Няма нужда да идвате с нас до аванпоста на Хората. Сигурността ви е гарантирана.

— Благодарим ти, Дромеши — каза Джамарш. — Може би пак ще се срещнем в Браканан.

— Възможно е — допусна Ленъкс. — Сега вървете, защото Борлешан има нужда още малко да си почине.

Тримата му се поклониха, а Нешбидан откачи от седлото си една торба, пълна със сушени плодове. Подаде му я, после яхна ездитното си животно и потегли. Ленъкс погледна коляното на Борлешан. Беше станало двойно по-голямо от другото.

— Зле изглежда — и посочи към коляното му.

— Не се оплаквам — отвърна стоически Светулката.

„Не забравяй: практичност, а не състрадание.“

— Знам. Но е ясно, че те боли. Не си добре. Колкото по-бързо стигнем до аванпоста, толкова по-скоро пак ще можеш да яздиш и да се биеш както подобава.

— Не бързам — заяви Борлешан. — Те ще трябва много да се потрудят над коляното ми, дори да се съгласят да се заемат с него. Седмици ще минат, докато се оправи.

— Ще ти дадат нещо да облекчи болката, преди да го лекуват.

Борлешан го погледна учудено.

— Могат ли да правят такова нещо?

— Така съм чувал.

— Говориш за тях като за богове — рече Борлешан.

„Да не би да преувеличавам? Или пък би трябвало да говоря за тях като за богове?“

— Тяхното знание не е магическо. Просто е различно от нашето.

След около час той помогна на Борлешан да се качи на своето кадеко и двамата потеглиха бавно към аванпоста на Хората. Ленъкс се надяваше да научи нещо повече за Браканан и за пирамидата, но Светулката нямаше настроение за разговори и той предпочете да не засяга тази тема.

Пътуването мина без произшествия. Не срещнаха нито търговци, нито бойци, нито рейбони и на третия ден стигнаха до един оазис на четири мили от аванпоста на Хората. Ленъкс помогна на Борлешан да слезе от седлото, върза ездитното му животно и отнесе вода на ранения рейбони.

— Отивам до аванпоста — каза Ленъкс, когато Борлешан се настани удобно. — Ще им разкажа всичко. Тук ще съм утре сутринта.

— Ако не се върнеш, ще знам, че си мъртъв, и ще се опитам да настигна другарите си — отговори Борлешан.