Майк Резник - Преобразеният

— Ще видя дали моят клан е тук. Те ще се погрижат за мен.

Тръгнаха по друга улица, стигнаха до една стара, полусрутена постройка и влязоха вътре. Половин дузина Светулки се изтягаха по абсолютно голия под.

— Добре дошъл, Борлешан — надигна се единият. — Не очаквахме толкова скоро да те видим пак.

Според Ленъкс това си беше чиста истина и дори да бяха изненадани от появата на приятеля си, не го показаха.

— Дромеши сдържа обещанието си към мен — каза Борлешан, докато обикаляше стаята и поздравяваше останалите. — Те поправиха крака ми.

— Те обещаха да излекуват всяка рана, получена от който и да е жанди — рече Ленъкс.

— Защо ще лекуват враговете си? — зачуди се друга Светулка с явно подозрение в гласа.

— Те са извънземни. Трябва тях да питаш.

— Какво е това извънземни? — запита с остър тон Светулката. — Никога не съм чувал такава дума.

„Пак настъпи мината. Те нямат дума за «извънземни», а ти употреби израз от езика на Хората, без да се замислиш.“

— Така Хората наричат себе си — опита се да обясни той.

— Знаеш твърде много за Хората — усъмни се Светулката.

— Много говорих с тях, докато лекуваха крака на Борлешан.

— Те не говорят с жандите, те ни убиват.

— Не е така — намеси се Борлешан. — Отнасяха се с уважение към мен, докато бях сред тях.

— Защото са се страхували от Дромеши.

— Там имаше над сто въоръжени Хора — възрази Борлешан. — Можеха да ни убият когато и да е, но решиха да не го правят.

— Сигурно е някаква измама.

— Ако е така, те не спечелиха нищо от това — намеси се Ленъкс. — Ние нищо не сме им дали, а Борлешан може пак да ходи.

— Не им вярвам.

— Ти не повярва и на мен, но аз спазих обещанието си към Борлешан — отвърна Ленъкс.

— Съгласен съм с Дромеши — намеси се Борлешан. — Може би между нашите две раси има много недоверие.

— Ще им повярвам само като си заминат — заяви друга Светулка. — Най-напред, защо са дошли тук?

— Ами питай ги — предложи Ленъкс.

— Не говоря с низши раси.

— Само че тази низша раса има знание, от което се нуждаем — вмъкна Борлешан.

— Това е и раса, която уби седмина от нашите, когато хванахме нашественика Ленъкс да се промъква към пирамидата.

— Вярвайте каквото си искате — заяви Борлешан, — но Дромеши и аз ще потърсим Чоманчи и ще говорим с него, със или без вас.

— Без нас — каза решително една от Светулките.

— Чоманчи ще убие всеки от рода на Хората, когото срещне, може да убие и вас двамата, задето сте му говорили за това — добави друга Светулка.

„Ако осакатя и Чоманчи, както постъпих с Борлешан, ще видим дали няма да говори с медиците от Земята.“

— Останете си тук на сянка, на сигурно място, доволни и невежи — заяви Борлешан.

Той се обърна и излезе на улицата, а Ленъкс нямаше друг избор, освен да го последва. Обратът на нещата не му хареса. Независимо от мнението на Борлешан той би се почувствал по-добре, ако беше успял да спечели десетина-петнайсет жанди за каузата си, преди да се доближи до Чоманчи. Но щом Борлешан не бе успял да убеди собствения си клан, не му беше много ясно как ще убеди други Светулки да се присъединят към него.

— Нека първо да хапнем — предложи Ленъкс, защото се нуждаеше от малко време, за да подготви аргументите си.

— Денят едва-що започна — отбеляза Борлешан.

— Притеснявам се от срещата с Чоманчи.

— Не обръщай внимание на другарите ми. Чоманчи няма да ни убие, защото сме ходили при Хората. — Борлешан замълча за миг. — Поне аз така мисля.

„Колко успокояващо!“

— Все пак съм гладен — настоя Ленъкс. „И съм любопитен да видя къде един пришълец може да намери храна в град, който май не познава понятието ресторант.“

— Както искаш — съгласи се Борлешан. Светулката надникна в две жилища и накрая влезе в третото, където една женска Светулка приготвяше храна.

— Поздрави, сестро — каза той тържествено. — Може ли двама пътници да седнат на масата ти?

— Моята маса е и ваша маса — отговори женската Светулка, макар Ленъкс да разбра по лицето и държанието й, че по-скоро е обратното. Струваше му се, че религията им не позволява да се отказва храна и подслон на друга Светулка… Но това можеше и да е защото рейбоните вероятно се ползват със специален статут, поради това че не упражняват „занаята“ си в рамките на града. А беше възможно и Борлешан да познава точно тази женска Светулка. Най-вероятно му се стори първото обяснение, обаче в това мълчаливо общество с прекалено ритуални обноски за един аутсайдер беше почти невъзможно да разбере държанието им само от наблюдение.